Къща с два хамбара. Той вече беше сигурен. Поизтрити от времето дървени стъпала водеха от двора надолу към каменистия бряг, а между скалния хребет и първия хамбар имаше градина, защитена със зид. Всичко вече се виждаше напълно ясно, което означаваше, че и лодката се вижда от острова. Той се страхуваше да бъде видян след толкова време, прекарано в самота, и се извърна към Секира, за да ѝ го каже.
Но тя се усмихваше. Усмивката ѝ беше толкова слаба, едва загатната, че човек трябваше да я познава добре, за да долови надеждата, изписана на лицето ѝ, но Лаймън вече я познаваше достатъчно добре.
Той се изправи и застана до нея и в този момент двигателите се закашляха, задавиха и най-после спряха. Вълните свършиха останалото, избутвайки ги към скалите, докато слънцето стопляше гърбовете им. Още щом навлязоха между крайбрежните скали и водата продължаваше да ги подхвърля, но вече не можеше да ги отклони от курса им, нито да ги издърпа назад, Секира пусна руля и накуцвайки, отиде до кърмата. Коленичи и разви тапата за водата, после отиде до тапата на десния борд, отвори я и я издърпа. След това направи същото с тапата на левия борд. Хвърли всичките части в морето. Лодката започна да се пълни с вода.
Секира посочи една стърчаща плоска скала, до която бяха спрели.
— Помогни ми, Лаймън! — каза тя и той ѝ помогна, като се изкатери на скалата и я издърпа от лодката.
— Сега бутаме — каза тя.
Опряха ръце в носа на лодката, извъртяха я настрани и я освободиха от скалите, насочвайки я към малко заливче с по-дълбока вода. Тя вече се накланяше, сякаш загледана в небето; кърмата ѝ беше потънала, а носът — навирен нагоре. Секира я наблюдаваше внимателно, докато Лаймън поглеждаше към фермата на хълма.
Някой пресичаше двора.
Беше жена. Ходеше с наклонена настрани глава, гледайки любопитно към тях. Имаше посивяла коса, завързана на опашка на тила, и носеше фланелена риза с навити до лактите ръкави. Без връхна дреха. Утрото беше студено, но човек се сгряваше бързо, като работи на слънце. Лаймън видя как жената отвори портичката и тръгна към тях в златистата светлина и се зачуди дали Секира я познава, дали тя би могла да е баба ѝ — онази, при която толкова бе копняла да се завърне. Понечи да попита, но се спря.
Времето щеше да покаже.
Секира протегна ръка, Лаймън я хвана и, помагайки си един на друг, двамата тръгнаха по скалите към брега.
Благодарности
Докато пишех тази книга и се срещах с Лаймън Ранкин, се улових, че често си мисля за авторите, пишещи за деца, изпаднали в ужасни ситуации. Моите благодарности на Гари Полсън, Джери Спинели, Анджи Томас, Уолтър Дийн Майърс, Гари Шмит и още толкова много автори на книги за млади хора, които казват истината, ненапудрена, ако трябва да перифразирам Стивън Кинг, на свой ред перифразирал Франк Норис. Свеждам глава за почит пред г-н Полсън, когото изгубихме, докато пишех тази книга. Ако искате да знаете как книгите могат да спасят човешки живот, прочетете мемоарите му „Изгубен в гората“.
Сайтът на Американската библиотекарска асоциация (ala.org) е пълен с чудесни материали за деца и възрастни, а в Информационния портал за социално подпомагане на деца в нужда (childwelfare.gov) могат да се намерят материали за превенция на сексуалния тормоз и трафика на деца и за различни организации, ангажирани в тази област.
Що се отнася до моята книга…
Ричард Пайн е несравним като литературен агент и още по-добър като човек; той спаси книгата в един момент, когато съзнанието му можеше да е навсякъде другаде, но не и на нейните страници. Каквото и да кажа за работата на Ричард, за непоколебимата му подкрепа през годините, би било недостатъчно. Неговите колеги в „ИнкУел Мениджмънт“ поддържат същия висок стандарт.
Моят редактор Джош Кендъл заслужава повече благодарности за труда си по тази книга, отколкото мога да изкажа с думи. Страхотно е да разчиташ на някого, който е не само отличен редактор, но и скъп приятел.
За мен е привилегия да работя с издателски екип като този, с който съм благословен в „Ашет Бук Груп“, „Литъл Браун енд Къмпани“ и „Мълхоланд Букс“. Майкъл Пич, Брус Никълс и Крейг Иънг ми дават необходимото време, за да напиша книгите си, и подкрепа, за да ги поднеса на своите читатели. Сабрина Калахан, Лив Райън, Карен Ландри, Трейси Роу и толкова много други правят възможна тази последна крачка от пътя.
Анджела Чен и Алисън Байндър са моите велики застъпници в света на телевизията и киното, както и страхотни творчески партньори. Гидиън Пайн неизменно ми дава съвети и ентусиазъм, когато са ми необходими най-много.