— Не обичам шума на двигателите.
— Откога това?
— Не бих казал, че някога съм харесвал този шум — каза Изриъл. — Харесвам шума на океана, а единият пречи на другия.
Стърлинг се намеси:
— Няма ли да отговориш на въпроса ѝ? Откога започна това? Не мисля, че тя имаше предвид кое ти допада повече — шумът на океана или на мотора. Мисля, че искаше да каже: откога започна да ловиш омари с гребна лодка вместо с моторна. Така ли е, Джен?
— Точно така.
Изриъл го изгледа с безизразни очи и каза:
— Започнах още с баща ми.
— Чарли почти винаги използваше моторницата.
— Да, тогава имаше смисъл. Все още можеше да се лови риба в Ничията зона.
Очите на Стърлинг проблеснаха.
— Това имаше ли значение за теб? Промяната в закона?
— Не.
— Защо? В нашата общност тя се отрази на всички.
— Питаш ли ме, или ми го съобщаваш?
— Питам те.
— Същият отговор: за мен нямаше значение.
— Същият въпрос: защо?
— Защото усещах, че е нещо неизбежно.
— Не за всички.
— Мислех, че питаш конкретно мен.
— Каква е целта ви да ползвате гребната лодка? — намеси се Салазар.
Изриъл се извърна към нея.
— Целта ми?
— Наистина ли се опитвате да избегнете шума на двигателя?
Той си пое въздух, като се мъчеше да съсредоточи вниманието си изцяло върху нея и да забрави за присъствието на Стърлинг.
— Целта ми е да се върна към един начин на живот, съществувал някога по тези места. Да живея така, както е живял дядо ми. Знам, че това е трудният начин, но е и най-чистият. Само ти и морето, ти и Вселената. А ние убиваме този свят… — Той се спря, стори му се, че убиваме не е вярната дума. — Изобретяваме всевъзможни отрови и наричаме това прогрес. Някои от тях са полезни наистина, но за всяка се плаща цена, нали така? Може би най-лошата от всички тези отрови е просто за отвличане на вниманието от важните неща. Когато излязох от затвора, потърсих спокойствие тук.
— Спокойствие — повтори Стърлинг, като клатеше глава. — Нужен ти е бил вътрешен мир, душевна тишина. Ама разбира се.
Потърсих спокойствие. Нима на Изриъл то му липсваше през повечето време? Какво беше обратното на спокойствието? Буйство, суматоха, ярост. Лудост.
Състоянието, в което се бе намирал застрелялият седемте мъже на онази яхта.
Той наблюдаваше Салазар. Опитваше се да вдишва нейното спокойствие, увереността ѝ. Как го постигаше? Как изглеждаше толкова невъзмутима, когато седем души бяха мъртви?
— Но сте запазили моторницата — каза Салазар. — Защо не я продадете?
— Отговорът на този въпрос ще ви помогне ли да откриете убиеца?
Последва мълчание. Стърлинг го гледаше смръщено, докато Салазар се беше облегнала назад. Сребърната ѝ гривна, напомняща халка на белезници, се беше свлякла от китката към лакътя ѝ, а бележникът лежеше празен на масата. Червеният индикатор на диктофона светеше немигащо.
— Дядо ми я е построил — каза Изриъл. — Тя е една от последните, изработени лично от него в работилницата му, която навремето е била доста известна. Трябваше да остане в семейството.
Чичо му стисна челюсти при тези думи.
— Заради спомените ли? — попита Салазар.
— Заради тях, разбира се.
— И така, излязохте от затвора, върнахте се на острова, търсехте тишина — каза Салазар. — И спокойствие.
Изриъл погледна към червения индикатор.
— Нямате кой знае за какво да се хванете, нали?
— Какво искате да кажете?
— Седем души, убити на една яхта, сякаш семейство Менсън са минали оттам, дявол да го вземе. — Изриъл разпери ръце. — А вие се занимавате с един ловец на омари.
— Разговаряме с теб просто защото… — започна Стърлинг.
— Защото съм първият, озовал се на местопрестъплението — каза Изриъл.
— Именно. — Чичо му запретна колосаните ръкави на ризата си върху жилестите си ръце. Направи го бавно, с отмерени движения. После каза: — Първите няколко пъти, когато разказа случилото се вчера, спомена, че един от мъртвите ти се е сторил познат, но не си могъл да определиш откъде.
— Един от ония кандидат-сенатори.
— Хосмър и Гарднър?
— Не разпознах Хосмър, а Гарднър.
— И откъде познаваш Пол Гарднър?
— Откъдето и всички останали, предполагам. От вестниците и телевизията.
— Имаш и телевизор на батерии?
— Не.
— Но си го виждал…
— На света има и други телевизори — каза Изриъл. — Влез в някое кафене или ресторант, за да се убедиш.
— Добре, Из. Няма нужда да…