— За теб съм Изриъл.
Устните на Стърлинг се издадоха напред и той пое шумно въздух, сякаш се опитваше да издуха някакво семенце, попаднало между зъбите му.
— Значи там си виждал Пол Гарднър? Във вестниците и по телевизията?
— Точно така.
— И никога лице в лице?
— Не. — Изриъл отново погледна към Салазар, забеляза въпроса в очите ѝ и в основата на шията му премина студена тръпка. Тя не знаеше накъде бие Стърлинг с въпросите си. А на Изриъл това никак не му харесваше.
— И нямаш представа с какво се е занимавал, преди да се кандидатира за главен прокурор на щата?
— Никаква.
— Наистина ли? — попита с престорена изненада Стърлинг.
— Предполагам, че е завършил добър правен факултет. В Харвард или Йейл например. Не знам с какво, по дяволите, се е занимавал после.
Стърлинг приглади с длани прилежно навитите си колосани ръкави.
— Беше прокурор.
— Е, и?
Стърлинг повдигна глава и го погледна.
— Беше твоят прокурор. Пол Гарднър беше този, който те вкара в затвора. Не си ли спомняш?
4
Студената тръпка се спусна надолу от шията на Изриъл към корема му.
— Бил е, ама друг път! — каза той. — Моят се казваше Хамънд. Как му беше малкото име? Джон или Джим.
Изриъл още го виждаше — плешив мъж е шкембе и козя брадичка. Доста възпитан, държеше се учтиво дори с онези, които се опитваше да вкара зад решетките.
Хамънд, определено беше той. Джон Хамънд.
— Той му беше заместник. Но делото беше на Гарднър.
— Не знаех това. Помня онзи от съдебната зала.
— Гарднър също влизаше в залата.
— Дрън-дрън.
— Дрън-дрън, ама истина.
Мотив. Кучият син си въобразява, че е открил мотив.
Студената тръпка се превърна в токов удар. В червен пламък, ярък като индикатора на диктофона. Изриъл вече не смееше да погледне към Салазар.
— Мисля, че приключих с вас — каза той.
— И кое те кара да мислиш така? — попита Стърлинг. — Ти беше този, който си предложи помощта.
— И ви съдействах повече от достатъчно. Онова, което си спомням или не си спомням за Пол Гарднър, не ви помага, а положително не помага и на семействата им, дявол да го вземе.
— Доста служители на закона загинаха там — каза Стърлинг. — Главен прокурор, един от най-близките му сътрудници, федерален съдия…
— Знам. Подозирам, че роднините им ще настояват за някакъв напредък по случая. В момента не постигате никакъв.
— Притежаваш ли огнестрелно оръжие, Из?
— Престани да ми викаш Из. Не съм онзи единайсетгодишен хлапак, седнал под шибаната ти коледна елха, чичо.
— Аз ли не знам! И не ми викай чичо. Брат на баща ти съм, но след онова, което ти извърши, двете не са едно и също.
— Съгласен съм — каза Изриъл.
Настана тишина. Салазар ги наблюдаваше. Запази ледено спокойствие и беше готова да им даде време, да остави нещата да заврят, ако не и да изкипят.
— Притежаваш ли огнестрелно оръжие? — повтори Стърлинг.
— Не, защото като осъждан престъпник ми е забранено да притежавам такова.
— Добре е да го знам. Разбира се, и при първото си убийство не притежаваше оръжие, нали?
— Време е да си ходите — каза Изриъл. — Крайно време всъщност.
Салазар стана от стола. Стърлинг не изглеждаше доволен, явно предпочиташе да разпалва конфликта.
— Тя е твоя началничка, нали? — каза Изриъл. — Последвай я, Стърлинг.
Чичо му се изсмя глухо и мрачно; смехът му беше като тътен на надигаща се буря, но и той стана.
— Благодарим ти за отделеното време.
— Хм.
— Може би ще се наложи да ни отделяш време и занапред — добави Стърлинг. — Нали разбираш?
Изриъл не отговори. Остана седнал на стола си, докато двамата си тръгваха от дома му, но когато пристъпи към вратата с намерение да я затвори, видя Салазар на малката веранда. Стърлинг крачеше надолу към полицейския катер, който бе привързан до гребната лодка на Изриъл, но Салазар се беше спряла пред вратата и се мъчеше да си запали цигара въпреки вятъра.
Той излезе навън.
— Не си знаел, че Гарднър е прокурорът по делото ти? — попита тя, без да поглежда към него. — Как така не си знаел?
— И аз се питам същото, само че се чудя как и двамата не сме знаели?
Тя запали цигарата, вдиша дима и го изпусна театрално през издадените си устни. Не ѝ се удаваше особено да се преструва на пушачка, не го правеше естествено. Колкото и да се беше владяла по време на разпита, сега имаше стреснат вид. Не биваше да допуснат Стърлинг да види това. Той беше стигнал до пристана, без да се обръща назад. Засега.