Тогава още не знаех, че в крайна сметка ще вечеряме заедно, но помня, че на следващия ден се върнах в кафенето и седнах на същата маса. Тя се усмихна, когато се настаних, и няма да отрека, стана ми приятно, че ме помни. Тези посещения през уикендите продължиха около месец, през който така и не се попитахме как се казваме и не завързахме разговор, но не след дълго забелязах, че мислите ми започват да блуждаят всеки път, щом тя се доближеше до масата, за да ми налее още кафе. По някаква необяснима причина Джейн винаги ухаеше на канела.
Честно казано, като младеж се чувствах доста неловко в присъствието на противоположния пол. В гимназията не бях нито спортист, нито член на ученическия съвет — двете най-популярни групи. Обаче много обичах да играя шах и поставих началото на клуб, който накрая вече имаше единайсет членове. За съжаление нито един от тях не беше момиче. Въпреки че ми липсваше опит, успях да изляза с около половин дузина жени през първите две години в университета и компанията им ми беше приятна. Но тъй като бях решил да не започвам връзка, докато не съм финансово готов за това, така и не опознах никоя от тях и те бързо напуснаха мислите ми.
Щом си тръгнех от кафенето обаче, започнах често да си мисля за келнерката с конската опашка, и то когато най-малко очаквах. Неведнъж се отнасях в час и си я представях как се движи в залата за лекции със синята си престилка и раздава менюта. Смущавах се от тези мечтания, но не бях в състояние да ги спра.
Нямам представа докъде щеше да стигне всичко, ако в крайна сметка Джейн не беше поела инициативата. Почти през цялата онази сутрин учих сред облаците цигарен дим, които бълваха другите сепарета, но внезапно рукна проливен дъжд. Беше студен порой, спуснала се от планините буря. Разбира се, носех си чадър, понеже предвиждах да се случи нещо такова.
Когато тя се доближи към масата, вдигнах поглед с очакването да ми долее кафе, но вместо това видях, че стиска престилката си под мишница. Свали панделката от конската си опашка и косата й се плисна по раменете.
— Имаш ли нещо против да ме изпратиш до колата ми? — попита. — Забелязах, че си носиш чадър, а предпочитам да не се мокря.
Не можех да откажа на молбата й, затова си събрах нещата, задържах й вратата на излизане и двамата заедно тръгнахме през локви, дълбоки колкото консервна кутия. Рамото й докосна моето и докато прецапвахме улицата под проливния дъжд, тя успя да надвика пороя и да ми съобщи името си и че учи в женския колеж Мередит. Специализирала английски и се надявала да стане учителка.
Не й казах много в отговор, понеже се стараех най-вече да не допусна тя да се намокри. Когато стигнахме до колата й, очаквах, че веднага ще се шмугне вътре, но вместо това тя се обърна с лице към мен:
— Малко си стеснителен, нали — отбеляза.
Не бях сигурен как да реагирам и мисля, че го разбра по изражението ми, понеже веднага се засмя.
— Всичко е наред, Уилсън. На мен пък това ми харесва.
Би трябвало още тогава да ми направи впечатление, че си е направила труда да узнае името ми, но не. Вместо това, докато тя стоеше на улицата под дъжда и с разтекла се по бузите й спирала, аз си мислех, че не съм виждал по-красиво същество от нея.
Съпругата ми все още е красива.
Разбира се, сега притежава по-мека хубост, която се задълбочи с годините. Кожата й е нежна на допир и има бръчици на места, където преди беше гладка. Бедрата й се позакръглиха, коремът й стана малко по-объл, но все още ме изпълва копнеж, когато тя се съблича в спалнята.
През последните години не се любим често, а когато го правим, липсват спонтанността и вълнението отпреди. Но не любенето ми липсваше най-силно. Копнеех за отдавна изчезналото желание в погледа на Джейн, както и за простичкото докосване или жест, които да ми покажат, че тя ме желае, колкото и аз нея. Нещо, каквото и да е, което да ми покаже, че съм специален за Джейн.
Но как да го постигна, питах се. Да, съзнавах, че трябва отново да я ухажвам, но знаех, че няма да е толкова лесно, колкото си бях представял отначало. Познавахме се пределно добре и макар отначало да си мислех, че това ще улесни нещата, всъщност то ме изправи пред сериозно предизвикателство. Няколко седмици след като разговарях с Ной, следобед в кантората обмислях нови теми за разговор, но когато ги повдигнех впоследствие, винаги се получаваше малко насила и скоро разговорът секваше. Както винаги, се връщахме към децата, клиентите на адвокатската ми кантора и служителите в нея.