Започнах да осъзнавам, че съвместният ни живот е установил модел, който не подпомага разпалването на страстта ни с нова сила. Години наред всеки от нас имаше собствен график, за да се справя с доста различните си задължения. През първите години от семейния си живот прекарвах много време в кантората — исках да ме преценят като достоен партньор, когато му дойде времето. Никога не използвах пълния си отпуск. Може би се стараех прекалено в стремежа си да впечатля Омбри и Саксън, но тъй като трябваше да издържам своето все по-многобройно семейство, не исках да рискувам. Вече съзнавам, че старанието ми да успея в работата в съчетание с природната ми сдържаност са ме държали на разстояние от останалите в семейството и съм убеден, че винаги съм бил нещо като аутсайдер в собствения си дом.
Докато аз бях зает в своя свят, Джейн се бе посветила на децата. Колкото по-многобройни ставаха техните занимания и нужди, толкова повече тя заприличваше на вихър, който просто профучаваше покрай мен по коридорите. Признавам, че имаше години, когато вечеряхме повече пъти поотделно, отколкото заедно, и макар понякога това да ме озадачаваше, не предприех нищо да го променя.
Може би свикнахме с този начин на битуване, но когато децата вече ги нямаше, за да направляват живота ни, се оказахме безсилни да запълним празнотата помежду си. И въпреки загрижеността ми за състоянието на нашата връзка, внезапният опит да променя рутината приличаше на усилието да прокараш тунел през варовикова скала с помощта на лъжица.
Което не означава, че не опитах. Например през януари купих готварска книга и започнах да готвя за двама ни в събота вечер. Трябва да добавя, че някои от ястията бяха доста оригинални и вкусни. Освен обичайния си голф започнах да се разхождам из квартала три сутрини седмично с надеждата да поотслабна малко. Дори прекарах няколко следобеда в книжарницата и разгледах книгите за самопомощ, надявайки се да науча какво още бих могъл да направя. Какво съветват специалистите, за да подобрите брака си? Да се съсредоточите над четири неща: внимание, уважение, обич и привличане. Да, помня как си помислих, че това е много смислено, затова насочих усилията си в тази посока. Прекарвах повече време с Джейн вечер, вместо да работя в кабинета си, често й правех комплименти и когато ми разказваше какво е вършила през деня, слушах внимателно и кимах, където преценях за уместно, за да знае, че я слушам напълно съсредоточено.
Не страдах от илюзията, че тези помощни мерки по магически път ще възродят страстта й към мен, нито пък се заблуждавах, че пътят е кратък. След като се бяхме отчуждавали двайсет и девет години, съзнавах, че няколкоседмичните ми усилия са само началото на дълъг процес на сближаване. И дори ако нещата леко се подобряваха, напредъкът беше по-бавен, отколкото се надявах. В края на пролетта стигнах до извода, че освен тази промяна във всекидневието ми трябва още нещо, нещо драматично, което да покаже на Джейн, че тя е била, е и винаги ще бъде най-важният човек в живота ми. И тогава, късно една вечер, докато разглеждах семейните ни албуми, в главата ми започна да се оформя идея.
На следващия ден се събудих, изпълнен с енергия и с добри намерения. Съзнавах, че планът ми трябва да бъде осъществен тайно и методично и че най-напред трябва да си наема пощенска кутия. Не напреднах особено със замисъла си веднага, понеже някъде по това време Ной получи удар.
Не беше първият удар, който получаваше, но се оказа най-сериозният. Прекара в болницата почти осем седмици и през това време съпругата ми се посвети на грижите за него. Прекарваше дните в болницата, а вечер беше твърде изморена и разстроена, за да забелязва старанието ми да подобря взаимоотношенията ни. Най-накрая Ной вече бе в състояние да се върне в „Крийксайд“ и не след дълго отново хранеше лебеда в езерото, но ми се струва, че случилото се насочи вниманието ни към факта, че той едва ли ще бъде сред нас още дълго. Посветих времето си на това, кротко да утешавам Джейн и да бърша сълзите й.
Мисля, че от всички неща, които направих през онази година, тя оцени това най-високо. Може би заради стабилността, която я карах да усеща, или пък наистина беше в резултат от старанието ми през последните няколко месеца, но на каквото и да се дължеше, започнах да забелязвам прояви на нова топлота от страна на Джейн. Не бяха чести и аз жадно им се наслаждавах с надеждата взаимоотношенията ни някак да се нормализират.