Естествено, факт е, че детето променя брачните взаимоотношения. Вече не сте просто съпруг и съпруга, а също така майка и баща и цялата спонтанност тутакси изчезва. Да излезете на вечеря? Първо трябва да проверите дали родителите ви са свободни да гледат бебето, или пък да намерите някой друг да го гледа. Нова пиеса или филм? Не сте ходили на премиера повече от година. Пътуване за уикенда? И през ум не ви минава. Нямате време да правите нещата, които са ви накарали да се влюбите един в друг — да се разхождате, да си говорите, да прекарвате времето си заедно. И на двама ни беше трудно.
Което не означава, че първата година от брака ни беше изцяло нещастна. Когато хората ме питат какво е да си родител, отговарям, че е едно от най-трудните неща на света, но в замяна научаваш какво означава безрезервна обич. Всяко нещо, което направи бебето, в очите на майката и на бащата е най-голямото вълшебство, което са виждали. Винаги ще помня деня, в който всяко от децата ми се усмихна за пръв път, помня как пляскахме с ръце и как сълзите се стичаха по лицето на Джейн, когато правеха първата си крачка. Няма по-силно усещане за покой от това да държиш в обятията си своето спящо дете и да се питаш как е възможно да обичаш някого толкова. Тези мигове си спомням с най-големи подробности сега. Трудностите — макар да съм в състояние да ги разказвам хладнокръвно — са се превърнали в бледи и далечни представи, по-скоро сън, отколкото действителност.
Не, нищо не може да се сравни с усещането да имаш дете и въпреки трудностите, пред които бяхме изправени навремето, се смятам за щастлив човек заради семейството, което създадохме.
Както посочих обаче, тъкмо се бях научил да съм винаги готов за изненади.
След като Ана оповести новината, Джейн тутакси скокна от дивана и я притисна в обятията си. И двамата много харесвахме Кийт. Когато аз я поздравих и я прегърнах, Ана реагира с неразгадаема усмивка.
— О, миличка — повтори Джейн, — това е прекрасно! Как ти предложи?… Кога?… Искам да ми разкажеш всичко… Покажи ми пръстена…
След първата порция въпроси забелязах как изражението на съпругата ми помръква, понеже Ана започна да клати глава.
— Няма да бъде такава сватба, мамо. Вече живеем заедно и не искаме да вдигаме голям шум. Нямам нужда от поредния блендер или купа за салата.
Изявлението й не ме учуди. Както вече споменах, Ана винаги е имала собствено разбиране за нещата.
— О… — възкликна Джейн, но преди да успее да добави каквото и да било, Ана се пресегна и хвана ръката й.
— Има и още нещо, мамо. Важно е.
Ана отново тревожно изгледа първо Джейн, после мен.
— Работата е там… ами… знаете в какво състояние е дядо…
И двамата кимнахме. Като всичките ни деца и Ана беше близка с Ной.
— Понеже няколко пъти получи удар… ами… Кийт го опозна с голяма радост и аз го обичам страшно много… — Тя замълча. Джейн стисна ръката й, подканяйки я да продължи. — Искаме да се оженим, докато е още здрав, а никой не знае още колко време ще е така. Затова двамата с Кийт обсъдихме възможните дати и понеже той заминава за Дюк след няколко седмици за специализацията си, а аз ще се местя… и заради здравето на дядо… нали няма да имате нищо против…
Тя отново замълча и забоде поглед в Джейн.
— Да? — прошепна Джейн.
Ана си пое дълбоко въздух:
— Смятаме да се оженим следващата събота.
Устните на Джейн изписаха малко „о“. Ана продължи да говори, явно нетърпелива да изрече всичко, преди да успеем да я прекъснем.
— Знам, че е годишнината ви, и ще разбера, ако откажете, но и двамата сме на мнение, че това е великолепен начин да ви изразим почитта си. Заради всичко, което сте направили един за друг, и заради всичко, което сте направили за мен. Това е най-добрият начин според мен. Искаме съвсем семпла сватба — може би подписване пред мирови съдия и вечеря със семейството. Не искаме подаръци, никакви лъскави тържества. Имате ли нещо против?
Щом зърнах лицето на Джейн, разбрах какъв ще бъде отговорът й.
Трета глава
Подобно на Ана, двамата с Джейн не бяхме сгодени дълго. След като завърших право, започнах като младши сътрудник в кантората на Омбри и Саксън, понеже Джошуа Тъндъл още не беше станал партньор. Беше като мен, младши сътрудник, а кабинетите ни бяха един срещу друг. Беше родом от Полъксвил, градче на двайсетина километра от Ню Бърн, беше учил в университета на Източна Каролина и през първата ми година във фирмата често ме питаше как се адаптирам към живота в малкия град. Признах, че не е точно каквото съм си представял. Дори в университета мислех, че ще работя в голям град като родителите си, а в крайна сметка приех работа в градчето, в което беше отраснала Джейн.