Тъкмо се канеше да си тръгне, когато най-сетне успях да разваля магията, под чието влияние явно се намирах.
— Джейн? — избъбрих.
— Моля?
Прокашлях се.
— Може ли някой път отново да те изпратя до колата ти? Дори да не вали.
Тя ме изгледа изучаващо, преди да отговори:
— Много ще ми е приятно, Уилсън.
— Може би по-късно днес?
— Разбира се — усмихна се тя.
Обърна се, а аз се обадих отново:
— Джейн?
Този път погледна през рамо.
— Да?
Най-сетне проумял истинската причина да дойда тук, положих ръцете си върху учебника, опитвайки се да почерпя сили от един свят, който ми беше понятен.
— Би ли желала да вечеряме заедно този уикенд?
Явно се забавляваше от факта, че толкова трудно се наканих.
— Да, Уилсън, с удоволствие.
Трудно ми беше да повярвам — ето ни сега, три десетилетия по-късно, седим заедно с дъщеря си и обсъждаме предстоящата й венчавка. Молбата на Ана за бърза и скромна сватба бе посрещната с пълно мълчание. Отначало Джейн изглеждаше слисана, но после се опомни, започна да клати глава и да повтаря настойчиво:
— Не, не, не…
Сега, като се замисля, реакцията й не беше изненадваща. Допускам, че една майка очаква с огромно нетърпение сватбата на дъщеря си. Създадена е цяла сватбена индустрия и е съвсем естествено повечето майки да планират как би трябвало да се случи всичко. Идеята на дъщеря ни беше в силен контраст с нещата, които Джейн си представяше, и макар сватбата да беше на Ана, тя не можеше да се отърси от тях, също както не би могла да се отърси от миналото си.
За Джейн не беше проблем Ана и Кийт да се оженят в деня на нашата годишнина — тя най-добре знаеше в какво състояние е здравето на Ной, пък и Ана и Кийт бездруго живееха заедно от няколко седмици. Не й допадаше обаче идеята да ги бракосъчетае мирови съдия. Не беше доволна и от факта, че разполага само с осем дни да направи приготовленията и че Ана иска тържество в тесен кръг.
Седях мълчаливо по време на започналите сериозни преговори.
— Ами семейство Слоун? — попита Джейн. — Ще бъдат съкрушени, ако не ги поканиш. Джон Питърсън? Той ти преподава пиано години наред и знам колко много го обичаш.
— Какво толкова — повтаряше Ана. — Двамата с Кийт вече живеем заедно. И бездруго повечето хора се държат, все едно сме женени.
— Ами фотограф? Не може да не искаш снимки.
— Сигурна съм, че много хора ще дойдат с фотоапарати — контрира я Ана. — Или пък може ти да ни снимаш. Направила си хиляди снимки през годините.
При тези думи Джейн поклати глава и поде пламенна реч, че това ще бъде най-важният ден в живота на Ана, на което дъщеря ни пък възрази, че пак ще си бъде сватба, макар и без всички подробности. Разговорът им не беше враждебен, но явно стигнаха до задънена улица.
Обикновено в такива случаи отстъпвам пред Джейн, особено ако е свързано с момичетата, обаче сега ми се искаше да добавя нещо, затова се поизправих на мястото си.
— Може би има компромисно решение — казах.
Ана и Джейн се обърнаха към мен.
— Знам, че си избрала следващия уикенд — обърнах се към Ана, — но имаш ли нещо против да поканим още няколко човека, освен най-близките? Ако ти помогнем с организацията?
— Не съм сигурна, че имаме достатъчно време за подобно нещо… — поде Ана.
— Ще се радваш ли, ако опитаме?
Преговорите продължиха един час след това, но в крайна сметка постигнахме няколко компромиса. Ана се оказа учудващо сговорчива след намесата ми. Каза, че познавала някакъв пастор, който щял да се съгласи да извърши церемонията следващата седмица. Джейн изглеждаше щастлива и явно изпитваше облекчение, когато започнахме да чертаем първите планове.
А аз междувременно мислех не само за сватбата на дъщеря си, но и за нашата годишнина. Тя — а се надявах да бъде паметна — и сватбата щяха да са на една и съща дата и изведнъж си дадох сметка кое от двете събития изведнъж бе добило в съзнанието ми огромно значение.
Къщата, в която живеем двамата с Джейн, се намира на река Трент, а дворът ни е дълъг почти шестстотин метра. Понякога седя на платформата и наблюдавам леките вълни, огрени от лунната светлина. В зависимост от времето понякога водата сякаш оживява.
За разлика от дома на Ной, нашият не е ограден от всички страни с веранда. Къщата ни е построена през епоха, когато климатиците и привлекателността на телевизията задържаха хората вътре. Когато се нанесохме, Джейн хвърли един поглед през задния прозорец и заяви, че ако нямаме веранда, иска поне открита платформа. Това беше първият от множеството дребни строителни проекти, които в крайна сметка превърнаха къщата в нещо, което можехме да наречем удобен дом.