Мога да се закълна, че тя се изчерви от коментара ми, но побърза да вдигне чашата с виното си, затова не съм сигурен. Преди да успее да каже нещо, промених темата:
— Ана започна ли да се вълнува? — попитах.
Джейн поклати глава.
— Ни най-малко. Изобщо не се притеснява. Според мен си мисли, че всичко ще се нареди от само себе си, както стана днес със снимките и с тортата. Днес сутринта, когато й показах списъка с всичко, което трябва да свършим, каза само: „В такъв случай най-добре да започваме, нали?“.
Кимнах. Представях си как е изрекла думите.
— А какво стана с нейния приятел, свещеника? — попитах.
— Звъннала му снощи и той с радост се съгласил.
— Това е добре. Една грижа по-малко.
— Аха. — Джейн се умълча. Знаех, че прехвърля мислено нещата, които трябва да свърши следващата седмица. — Мисля, че ще ми е нужна помощта ти — каза накрая.
— За какво става дума?
— Ами ще ни трябват смокинги за теб, за Кийт, за Джоузеф. И за татко…
— Няма проблем.
Тя се размърда на мястото си.
— Ана ми даде имената на няколко човека, които би искала да покани. Нямаме време да разпращаме покани, затова някой трябва да им звънне. И понеже аз съм непрекъснато навън по задачи, а ти си в отпуск…
— С радост ще се погрижа — вдигнах ръце аз. — Започвам утре.
— Знаеш ли къде е бележникът с адресите?
Отдавна бях свикнал с тези въпроси. Джейн е убедена, че притежавам естествена неспособност да намирам предмети у дома. Освен това смята, че макар от време на време да размествам предметите, й възлагам отговорността да знае точно къде съм ги преместил. Държа да добавя, че нито едно от тези неща не е само моя грешка. Макар да е вярно, че не знам къде се намира всеки предмет в къщата, това се дължи по-скоро на различия в подходите към подреждането, отколкото на неспособност от моя страна. Съпругата ми например е убедена, че по силата на логиката мястото на фенерчето е в чекмедже в кухнята, а според мен трябва да е в килера, където са пералнята и сушилнята. В резултат то непрекъснато се мести и понеже работя извън къщи, не мога да следя подобни неща. Например ако оставя ключовете си върху плота, инстинктът ми подсказва, че те все още ще си бъдат там, когато ги потърся, обаче Джейн кой знае защо е убедена, че ще ги потърся на дъската за съобщения до вратата. Що се отнася до местоположението на бележника с адресите, съвсем ясно ми е, че става дума за чекмеджето до телефона. Там го сложих, когато го използвах последния път, и точно се канех да го отбележа, но Джейн ме изпревари:
— На рафта до готварските книги.
Погледнах я.
— Разбира се — казах.
Непринудеността помежду ни трая, докато приключихме с вечерята и започнахме да разчистваме масата.
После бавно и почти неусетно бързото бърборене отстъпи място на по-скован разговор, прекъсван от дълги паузи. Когато започнах да разчиствам кухнята, се бяхме върнали към обичайното си състояние, при което най-оживената глъчка не се дължеше на разговор между нас, а на тракането, докато прибирахме чиниите в кухнята.
Нямам друго обяснение защо се случи това, освен че просто нямаше за какво повече да си говорим. Тя за втори път ме попита как е Ной и аз повторих вече казаното. След минутка отново ми заразказва за фотографа, но спря, понеже прекрасно знаеше, че ме е осведомила. Никой от двама ни не беше говорил с Джоузеф и Лесли, така че и от този фронт нямаше новини. И тъй като не ходех на работа, нямах какво да добавя и по отношение на деловите си занимания, макар и съвсем неангажиращо. Усещах как настроението от началото на вечерта започва да ни се изплъзва и ми се искаше да попреча да се случи неизбежното. Започнах мислено да търся нещо, каквото и да е, и накрая се прокашлях:
— Чу ли за нападението на акулата в Уилмингтън? — попитах.
— Имаш предвид миналата седмица ли? Случаят с момичето?
— Да, точно така.
— Ти ми разказа.
— Така ли?
— Миналата седмица. Прочете ми статията.
Измих чашата от виното й, после изплакнах гевгира.
Чух я да рови из шкафовете, за да извади кутии.
— Ужасно начало на отпуската — отбеляза Джейн. — Семейството й още не било свалило багажа от колата.
След това дойде ред на чиниите и аз изгребах остатъците в мивката. Включих мелничката в сифона, бученето отекна между стените и подсили мълчанието помежду ни. Когато мелничката спря, наредих чиниите в миялната.