Дали бракът ни се беше превърнал в разочарование за Джейн? Не ми се искаше да си го мисля, но изражението й казваше друго и се запитах какво ли вещае това за бъдещето ни. Може би тя се съмняваше дали изобщо да остане моя съпруга? Доволна ли беше от решението си да се омъжи за мен? Трябва да ви кажа, че се плашех от тези въпроси — и от вероятно още по-страшните им отговори — защото дотогава винаги бях смятал, че Джейн е толкова щастлива с мен, колкото и аз с нея.
Питах се каква е причината чувствата ни един към друг да са толкова различни?
Вероятно трябва още в самото начало да отбележа, че според някои хора животът ни е доста обикновен. И аз подобно на мнозина мъже имах задължението да издържам семейството финансово и животът ми до голяма степен се въртеше около кариерата ми. През изминалите трийсет години работех за адвокатската кантора „Омбри, Саксън и Тандъл“ в Ню Бърн, Северна Каролина, и доходите ми, макар и не прекомерно високи, бяха достатъчни, за да поставят семейството ни в горните слоеве на средната класа. През уикенда обичам да ходя на голф и да се грижа за градината, предпочитам класическа музика и всяка сутрин чета вестника. Джейн преди беше учителка в основното училище, но през по-голямата част от съпружеския ни живот се посвети на отглеждането на трите ни деца. Грижеше се и за домакинството, и за обществения ни живот, а най-голямата й гордост са албумите със снимки, в които старателно е събрала историята на живота ни в образи. Тухлената ни къща има бяла дъсчена ограда и автоматични пръскачки, притежаваме две коли и сме членове на Ротари клуб и на Търговската камара. По време на съпружеския си живот пестихме за старини, построихме дървена люлка в задния двор, която сега стърчи неизползвана, присъствахме на десетки родителски срещи, редовно гласувахме и всяка неделя без изключение правехме дарение на епископалната църква. Аз съм на петдесет и шест и съм с три години по-възрастен от съпругата си.
Въпреки чувствата си към Джейн понякога си мисля, че вероятността двама човека като нас да прекарат живота си заедно не е голяма. Различни сме почти във всичко и макар че противоположностите наистина се привличат, винаги съм имал чувството, че в деня на сватбата ни аз съм направил по-добрия избор. В крайна сметка Джейн е човекът, който на мен винаги ми се е искало да бъда. Аз имам склонност по-скоро към стоицизма и логиката, а тя е дружелюбна и отзивчива и притежава естествена състрадателност, заради която я харесват. Не е трудно да я накараш да се засмее и има широк кръг от приятели. През годините си дадох сметка, че повечето мои приятели всъщност са съпрузи на приятелките на жена ми, но мисля, че това важи за повечето семейни двойки в наше време. Въпреки това имам късмет, понеже Джейн винаги е съобразявала избора на приятелите ни с мен и редовно има някоя вечеря, на която съм поканен. Ако тя не бе станала част от живота ми, сигурно щях да живея като монах.
Има и още нещо: очарован съм от детинската лекота, с която Джейн изразява чувствата си. Когато е тъжна, плаче, когато е щастлива, се смее, и най-приятното нещо за нея е да я изненадаш с прекрасен жест. В такива мигове тя проявява неостаряваща невинност и макар че изненадата по дефиниция е неочаквана, при Джейн самият спомен за нея предизвиква същото вълнение години по-късно. Понякога, когато се размечтае, я питам за какво си мисли и тя започва да разказва отнесено за нещо, което аз отдавна съм забравил. Признавам, че това не спира да ме удивлява.
Джейн е благословена с нежно сърце, но в редица отношения е по-силна от мен. Като при повечето южнячки ценностите и убежденията й се коренят в Бог и в семейството, тя възприема света през призмата на черното и бялото, на доброто и злото. Взема решения инстинктивно — и те почти винаги са правилни — а аз, от друга страна, претеглям безкраен брой варианти и нерядко поставям под съмнение избора си. За разлика от мен съпругата ми рядко се смущава. Тази липса на притеснение за усещанията на другите изисква самоувереност, която все ми се изплъзва и за която й завиждам повече от всичко друго.
Част от различията ни сигурно се дължат на произхода ни. Джейн е отраснала в малко градче с още три деца и с родители, които са я обожавали, а аз съм отгледан в градска къща във Вашингтон като единствено дете в семейството на съдебни служители. Родителите ми рядко се прибираха у дома преди седем вечерта. Затова прекарвах повечето си свободно време сам и до ден-днешен се чувствам най-добре в уединението на кабинета си.