— Страхуваш ли се, или го очакваш с нетърпение?
— Май и двете.
— Погледни го така: остават само девет месеца, докато завършиш, и точка.
Кимнах, но не казах нищо.
Тя ме изгледа изучаващо.
— Сигурен ли си, че само това те измъчва? Цял ден си начумерен.
Размърдах се на мястото си.
— Помниш ли Харолд Ларсън? — попитах. — Запознах те с него на коктейла.
Тя примижа, опитвайки се да си го спомни.
— Онзи, който е в „Ло Ривю“ заедно с теб? Висок, с кестенява коса?
Кимнах.
— Какво за него?
— Забеляза ли, че е сам?
— Всъщност не. Защо?
— Приятелката му току-що скъса с него.
— О! — възкликна Джейн, но ясно виждах, че не разбира какво общо има този факт с нея, нито защо повдигам темата.
— Годината ще бъде трудна — подех. — Сигурен съм, че буквално ще живея в библиотеката.
Тя приятелски положи ръка върху коляното ми.
— Справи се страхотно през първите две години. Не се съмнявам, че ще се справиш и този път.
— Надявам се — продължих. — Просто ще бъда много зает и едва ли ще успявам да идвам да те виждам всеки уикенд, както през лятото.
— Досетих се, но въпреки това ще се виждаме. Все ще намираш малко време. А и аз винаги мога да дойда с колата да те видя.
В далечината видях ято скорци да излита от дърветата.
— Първо звънни да проверяваш дали ще съм свободен. Последната година е най-натоварената.
Тя наклони глава, опитвайки се да разгадае смисъла на думите ми.
— Какво искаш да кажеш, Уилсън?
— Как така какво?
— Ами това… което каза. Прозвуча така, като че ли вече си търсиш извинения да не се виждаш с мен.
— Не е извинение. Просто исках да знаеш, че програмата ми ще бъде много напрегната.
Джейн се облегна на стола си и стисна устни в права линия.
— И? — попита.
— И какво?
— Какво точно означава това? Че искаш да престанем да се виждаме ли?
— Не — възразих, — не, разбира се. Факт е обаче, че ти ще си тук, а аз там. Знаеш какви са връзките от разстояние.
— Е? — скръсти ръце тя.
— Ами просто и най-добрите намерения се провалят, а честно казано, не искам никой от двама ни да бъде наранен.
— Да бъде наранен ли?
— Така се случи с Харолд и Гейл — обясних й. — Не се срещаха често, понеже бяха заети, и точно затова скъсаха.
Тя се поколеба.
— И ти смяташ, че с нас ще се случи същото — предположи колебливо.
— Признай, че шансовете не са на наша страна.
— Шансовете ли? — примигна тя. — Опитваш се да измериш с числа случващото се помежду ни?
— Просто се опитвам да бъде честен…
— За какво? Шансове? Какво общо има това с нас? И какво общо има Харолд?
— Джейн, аз…
Тя се извърна, неспособна да ме погледне.
— Ако не искаш да се виждаме повече, просто го кажи. Не използвай натоварената си програма за извинение. Просто ми кажи истината. Аз съм зрял човек, мога да я приема.
— Казвам ти истината — вметнах бързо. — Искам да се виждаме. Не възнамерявах да прозвучи така. — Преглътнах мъчително. — Аз… ами… ти си много специален човек и означаваш много за мен.
Тя не продума. В последвалото мълчание удивен видях как една-едничка сълза се търкулна по бузата й. Избърса я и скръсти ръце. Забоде поглед в дърветата близо до реката.
— Защо винаги го правиш? — попита дрезгаво.
— Какво?
— Това… което правиш сега. Говориш за шансове, за статистика, с която да обясниш нещата… да обясниш нас. Светът невинаги е устроен така. Хората също не са. Ние не сме Харолд и Гейл.
— Знам…
Тя се обърна към мен и за пръв път забелязах гнева и болката, които й бях причинил.
— Тогава защо го казваш? — попита настойчиво. — Знам, че няма да ни е лесно, но какво от това? Майка ми и баща ми не са се виждали четиринайсет години, но въпреки това се оженили и все още са женени. А ти ми говориш за девет месеца. При това ще си на няколко часа път от тук. Можем да се чуваме по телефона, да си пишем… — поклати глава тя.
— Съжалявам. Просто се уплаших, че може да те изгубя. Не исках да те разстройвам.
— Защо? Защото съм специален човек? Защото означавам много за теб?
Кимнах.
— Да, разбира се. Специална си.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Е, и аз се радвам, че те познавам.
При тези думи най-сетне ми просветна. Казаното от мен бе замислено като комплимент, обаче Джейн го тълкуваше различно и при мисълта, че съм я наранил, гърлото ми внезапно пресъхна.