— Не, не — възрази тя, бързо възвърнала равновесието си. — Всичко е наред. Знаеш, че харесвам всичко, което готвят. Просто не мога да повярвам. — Взря се удивена в мен. — Ти успя.
— Да — кимнах.
На лицето й грейна усмивка, а после изведнъж отмести поглед от мен към телефона.
— Трябва да звънна на Ана. Тя направо няма да повярва.
Собственикът на ресторанта, Хенри Макдоналд, ми е стар приятел. Ню Бърн е място, в което уединението изглежда почти невъзможно, но все пак този факт си има своите предимства. Тъй като човек редовно се среща с едни и същи хора — докато пазарува, шофира, ходи на църква или на партита — в градчето се е наложила една повсеместна вежливост и тук нерядко е възможно да направиш неща, които са невъзможни другаде. Хората си правят услуги, понеже не знаят кога на тях може да им се потрябва услуга. Това е една от причините Ню Бърн да се различава много от други градове.
Което не означава, че не бях доволен от постигнатото. На път към кухнята чух гласа на Джейн, която говореше по телефона:
— Баща ти е успял! — възкликна тя. — Нямам представа как, но е успял!
Сърцето ми се преизпълни с гордост от думите й.
Заех се да подреждам върху кухненската маса пощата, която бях занесъл там по-рано. Сметки, каталози, списание „Тайм“. Тъй като Джейн разговаряше с Ана, посегнах към списанието. Допусках, че ще говори известно време, но тя ме изненада, като затвори още преди да съм започнал първата статия.
— Чакай — каза тя, — преди да се зачетеш, искам да ми разкажеш всичко. — Приближи се към мен. — И така, разбрах, че Хенри ще бъде там и ще приготви храна за всички. Ще доведе и хора, които да му помагат, нали?
— Не се съмнявам. Не може сам да поднесе всичко.
— Какво друго? Бюфет ли ще бъде?
— Реших, че така ще е най-добре предвид размерите на кухнята на Ной.
— И аз така смятам — съгласи се тя. — Ами покривки и маси? Той ли ще донесе всичко?
— Допускам. Честно казано, май не го попитах, но според мен не е голям проблем, дори да не го направи. Сигурно ще можем да наемем каквото ни е нужно.
Тя бързо кимна. Чертаеше планове, актуализираше списъка си.
— Добре — поде отново, но преди да продължи, вдигнах ръце.
— Не се тревожи, мога да му звънна утре сутринта и да се уверим, че всичко ще бъде, както трябва. — После намигнах и добавих: — Имай ми доверие.
Тя позна думите ми от предния ден в къщата на Ной и ми се усмихна почти свенливо. Допусках, че мигът бързо ще премине, но не стана така. Вместо това се взирахме един в друг, докато тя — почти колебливо — не се приведе към мен и не ме целуна по бузата.
— Благодаря ти, че осигури кетъринг — каза.
Преглътнах мъчително.
— Няма защо.
Четири седмици след като предложих на Джейн, вече бяхме женени. Пет дни след като се оженихме, се прибрах от работа, а тя ме чакаше в дневната на малкия апартамент, в който живеехме под наем.
— Трябва да поговорим — потупа дивана.
Оставих куфарчето си и седнах до нея. Тя се пресегна и ме хвана за ръката.
— Всичко наред ли е? — попитах.
— Всичко е наред — отговори.
— Тогава какво има?
— Обичаш ли ме?
— Да. Разбира се, че те обичам.
— В такъв случай ще направиш ли нещо за мен?
— Стига да е по силите ми. Знаеш, че съм готов на всичко за теб.
— Дори да е трудно? Дори да не го искаш?
— Разбира се — повторих и замълчах. — Джейн, какво става?
Тя си пое дълбоко въздух, преди да отговори:
— Искам да дойдеш с мен в църквата тази неделя.
Думите й ме свариха неподготвен и преди да успея да отговоря, тя продължи:
— Знам, ти ми каза, че не искаш да ходиш и че си възпитан като атеист, но искам да го направиш заради мен. Много ми е важно, дори да усещаш, че мястото ти не е там.
— Джейн… аз…
— Нуждая се от присъствието ти там.
— Вече сме говорили за това — възпротивих се аз, обаче тя отново ме прекъсна, този път като поклати глава:
— Знам, че говорихме. И разбирам, че си възпитан другояче, но няма нищо по-важно за мен от това простичко нещо.
— Макар да не съм вярващ?
— Макар да не си.
— Но…
— Никакво „но“. Не и за това. Не и пред мен. Обичам те, Уилсън, знам, че и ти ме обичаш. Ако искаме да се получи помежду ни, и двамата трябва да се постараем малко. Не те моля да вярваш, просто те моля да дойдеш с мен в църквата. В брака трябва да се правят компромиси, трябва да направиш нещо за другия човек, дори да не ти се иска. Както аз постъпих по отношение на сватбата.