Стиснах устни, понеже вече знаех как се чувства заради сватбата ни в съда.
— Добре, ще дойда — обещах. Тя посрещна думите ми с целувка — ефирна като самото небе.
Когато Джейн ме целуна в кухнята, възкреси спомена за онази отдавнашна целувка. Вероятно защото ми напомни за нежното помиряване, което така добре ни помагаше да изглаждаме различията си в миналото — ако не гореща страст, то поне примирие с обещание да се постараем да оправим нещата.
Според мен тази взаимна всеотдайност е причината да сме женени вече толкова време. Внезапно осъзнах, че тъкмо тази особеност от брака ни ме е притеснявала през последната година. Не само бях започнал да се питам дали Джейн все още ме обича, но се чудех и дали иска да ме обича.
В крайна сметка, сигурно е имало много разочарования — години, когато се прибирах у дома, след като децата си бяха легнали, вечери, когато не можех да говоря за друго, освен за работа, пропуснати игри, тържества, семейни ваканции, уикенди, прекарани с партньори и с клиенти на игрището за голф. Като се замисля, май съм бил вечно отсъстващ съпруг, бледо подобие на сериозния млад мъж, за когото тя се бе омъжила. С тази целувка обаче Джейн сякаш ми казваше нещо — все още съм склонна да опитам, ако и ти го искаш.
— Уилсън? Добре ли си?
Насилих се да се усмихна.
— Добре съм. — Вдишах дълбоко, обзет от нетърпение да сменя темата. — Как мина денят ти? Намерихте ли рокля за Ана?
— Не. Ходихме в няколко магазина, но не открихме нищо с нейния размер, което да й хареса. Нямах представа, че отнема толкова време — искам да кажа, Ана е толкова слаба, трябва да стесняват с карфици роклята, за да добием представа как й стои. Утре ще отидем в други магазини и ще видим дали ще ни потръгне. Хубавото е, че Кийт щял да поеме всичко, свързано с неговите близки, така че не се налага ние да се нагърбваме. Което ми напомни… сети ли се да резервираш полет за Джоузеф?
— Да, ще пристигне в петък вечерта.
— В Ню Бърн или в Роли?
— В Ню Бърн. Трябва да пристигне в осем и половина. Лесли дойде ли с вас днес?
— Не, днес не. Обади се, докато бяхме в колата. Трябвало да направи допълнителни проучвания за лабораторния си проект, но утре ще успее. Каза, че имало магазини и в Грийнсбъро, ако сме искали да отидем.
— Ще отидете ли?
— На три и половина часа път е — изстена Джейн. — Наистина не искам да прекарам седем часа в колата.
— А защо не останете да преспите? — предложих. — Така ще отидете и на двете места.
Тя въздъхна.
— И Ана предложи същото. Каза, че трябвало отново да отидем в Роли, а после в сряда и в Грийнсбъро. Само че не искам да те оставям тук да се мъчиш. Има да се свършат още толкова много неща.
— Вървете — насърчих я. — Вече имаме кетъринг, така че всичко се подрежда. Мога да се справя с всичко в тази връзка. Няма обаче да има сватба, ако липсва булчинска рокля.
Джейн ме изгледа скептично.
— Сигурен ли си?
— Напълно. Всъщност дори се надявах да ми остане малко време за голф.
— Мечтай си — изсумтя тя.
— Ами хандикапът ми?
— Инстинктът ми подсказва, че ако не си го усъвършенствал след трийсет години, вероятно просто не ти е писано.
— Това обида ли е?
— Не, просто факт. Виждала съм те как играеш, забрави ли?
Кимнах, признавайки, че Джейн има право. Колкото и години да работя над замаха си, истината е, че далеч не съм съвършен играч. Погледнах към часовника.
— Искаш ли да излезем да вечеряме?
— Моля? Тази вечер няма готвене, така ли?
— Не и ако не искаш да се задоволиш с остатъци. Не ми остана време да изтичам до магазина.
— Шегувах се — махна с ръка тя. — Не очаквам да се нагърбиш изцяло с готвенето, макар че признавам, беше ми приятно. — Усмихна се. — Да, с удоволствие бих вечеряла навън. Започвам да огладнявам. Само ми дай минутка да се приготвя.
— Изглеждаш прекрасно — възпротивих се.
— Само минутка — провикна се тя вече на път към стълбите.
Знаех си, че няма да отнеме минутка. Познавах Джейн и с годините бях установил, че така наречената минутка по-скоро клони към двайсетина минути. Научил се бях да запълвам времето, докато я чакам, с дейности, които ми допадат, но не изискват мислене. Например отивах в кабинета си и си подреждах нещата или пък настройвах усилвателя на уредбата, след като децата я бяха използвали.