Лин, Грейсън, Деби и аз и преди бяхме преживявали това — през пролетта, когато Ной получи удар, когато Ели умря и когато Ной получи инфаркт преди шест години. Тяхната група си има ритуали, включително прегръдки и молитвени кръгове, и тревожни въпроси, повтаряни отново и отново, а нашата групичка е по-стоическа. Грейсън е мълчалив като мен. Когато е неспокоен, пъха ръце в джобовете си и подрънква с ключовете си. Лин и Деби — макар да приемат, че Дейвид и Джеф се нуждаят от сестрите си в такива мигове — изглеждат безпомощни в критични моменти, не знаят какво да правят, освен да се стремят да не се пречкат и да говорят тихо. Аз, от друга страна, винаги се опитвам да помогна практически — ефективно средство да владея емоциите си.
Забелязах, че опашката пред рецепцията се е разотишла, и се запътих натам. След миг сестрата вдигна поглед от купчината формуляри. Лицето й беше изтощено.
— С какво да ви помогна?
— Извинете, дали имате сведения за Ной Калхун? Докарали са го преди около час и половина.
— Лекарят дойде ли да говори с вас?
— Не, но цялото семейство е тук и всички са много разстроени.
Кимнах към тях и сестрата проследи погледа ми.
— Сигурна съм, че лекарят или някоя от сестрите ще дойде при вас след минутка.
— Разбирам, но има ли начин да разберем дали може да видим баща си? Или дали той ще се оправи?
За миг не бях сигурен дали тя ще ми помогне, но когато погледът й отново се насочи към семейството, я чух да въздъхва.
— Дайте ми само няколко минути да обработя тези формуляри и после ще се опитам да разбера нещо, става ли?
Грейсън застана до мен на рецепцията, пъхнал ръце в джобовете си.
— Държиш ли се?
— Старая се — отвърнах.
Отново кимна и подрънка с ключовете.
— Ще отида да седна — каза след няколко секунди. — Кой знае още колко време ще стоим тук.
И двамата седнахме на столовете зад братята и сестрите. Няколко минути по-късно пристигнаха Ана и Кийт. Ана се присъедини към сгушената групичка, а Кийт седна до мен. Облечена в черно, дъщеря ми вече изглеждаше като човек, който идва от погребение.
Чакането е най-неприятната част в подобни кризи и точно поради тази причина ненавиждам болниците. Нищо не се случва, обаче в съзнанието ти се тълпят безредно все по-мрачни картини, които подсъзнателно те подготвят за най-лошото. В напрегнатото мълчание чувах туптенето на собственото си сърце и изведнъж усетих странна сухота в гърлото си.
Забелязах, че сестрата вече не е на мястото си на рецепцията, и се надявах да е отишла да провери какво е състоянието на Ной. С ъгълчето на окото си видях Джейн да приближава. Изправих се и й подадох ръка, за да се облегне на нея.
— Мразя това.
— Знам, и аз го мразя — отвърнах.
Зад нас в чакалнята на спешното влезе млада двойка с три плачещи деца. Дръпнахме се, за да им направим място да минат, а когато стигнаха до рецепцията, видях сестрата да се подава отзад. Вдигна пръст, за да даде знак на двойката да почака, и се запъти към нас.
— Вече е в съзнание — оповести тя, — но още е малко замаян. — Жизнените му показатели са добри. Сигурно ще го преместим в стая след около един час.
— Значи ще се оправи?
— Не смятат да го местят в интензивното, ако това питате — предпазливо отговори тя. — Вероятно ще остане в болницата няколко дни за наблюдение.
Думите й бяха посрещнати с колективно облекчено мърморене.
— Може ли да го видим сега? — настоя Джейн.
— Не можем да пуснем всички наведнъж. Няма достатъчно място, а и лекарят смята, че е по-добре засега да го оставите да си почива. Един от вас може да влезе сега, стига да не се застоява дълго.
Изглеждаше очевидно, че трябва да влезе или Кейт, или Джейн, но преди някой да успее да каже нещо, сестрата продължи:
— Кой е Уилсън Луис? — попита тя.
— Аз.
— Елате с мен. Готвят се да му включат система и сигурно ще можете да го видите, преди да му се доспи.
Усетих как всички от семейството впериха поглед в мен. Мислех, че знам защо иска да ме види Ной, но вдигнах ръка, за да предотвратя това да се случи:
— Знам, че аз разговарях с вас, но според мен трябва да влезе Джейн или Кейт — възпротивих се аз. — Те са негови дъщери. Или пък Джеф или Дейвид.
Сестрата поклати глава.
— Той помоли да види вас. Съвсем ясно каза, че иска вие да отидете пръв.