Джейн се усмихна за миг, но в усмивката й долових онова, което усещах и у другите. Любопитство, разбира се. И изненада. Само че от страна на Джейн усетих и фина убеденост в предателство, сякаш тя знаеше точно защо той е избрал мен.
Ной лежеше в леглото с тръбички в ръцете си и беше включен към апарат, който отмерваше стабилния ритъм на сърцето му. Очите му бяха притворени, но той завъртя главата си на възглавницата, когато чу сестрата да дърпа завесата и да ни огражда с нея. Чух стъпките й да се отдалечават, останахме сами.
Изглеждаше много мъничък в леглото, а лицето му беше бяло като лист хартия. Седнах на стола до него.
— Здравей, Ной.
— Здравей, Уилсън — отговори той с треперлив глас. — Благодаря, че се отби.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре, обаче можеше и да е по-зле. — По лицето му пробяга бледа сянка от усмивка.
Протегнах се и хванах ръката му.
— Какво се случи?
— Някакъв корен — отвърна той. — Бил съм там хиляди пъти, но този път коренът изскочи и ми сграбчи крака.
— И си удари главата?
— Главата, тялото. Всичко. Строполих се като чувал с картофи, но слава богу, нямам нищо счупено. Още съм малко замаян. Лекарят каза, че ще съм на крак до няколко дни. Добре, викам му, понеже в края на седмицата ще ходя на сватба.
— Не се тревожи за това. Гледай само да оздравееш.
— Ще се оправя. Има още живот в мен.
— Разбира се.
— Как са Джейн и Кейт? Сигурно са се поболели от притеснение.
— Всички сме притеснени. Аз също.
— Да, обаче ти не ме гледаш с печални очи и не ревеш всеки път, когато продумам.
— Правя го, когато не гледаш.
Той се усмихна.
— Не като тях. Най-вероятно някоя от тях ще седи до леглото ми денонощно през следващите няколко дни, да ме завива, да ми оправя леглото и да ми набухва възглавниците. Като квачки са. Знам, че го правят за добро, но това суетене ме подлудява. Последния път, когато бях в болницата, не останах сам за повече от минута. Дори до тоалетната не можех да отида, без някоя от тях да ме заведе, а после ме чакаха пред вратата да приключа.
— Нуждаеше се от помощ. Тогава не можеше да ходиш, забрави ли?
— Все пак мъжът има нужда от достойнство.
Стиснах ръката му.
— Ти винаги ще си останеш най-достойният мъж, когото съм познавал.
Ной ме погледна в очите и изражението му се разнежи.
— В мига, в който ме видят, ще ме наобиколят, нали ги знаеш. Ще се суетят и ще се щурат, както винаги. — Усмихна се закачливо. — Може да се позабавлявам с тях.
— Не се увличай, Ной. Правят го, понеже те обичат.
— Знам. Но не е нужно да се отнасят с мен като с дете.
— Няма.
— Ще го направят. Така че когато настъпи този момент, защо не им кажеш, че трябва да си почина малко, става ли? Ако кажа, че съм изморен, пак ще се притеснят.
— Добре — усмихнах се.
За миг се смълчахме. Апаратът отмерваше постоянен сърдечен ритъм и монотонното му пиукане действаше успокоително.
— Знаеш ли защо повиках теб вместо някое от децата си? — попита Ной.
Кимнах пряко волята си.
— Искаш да отида в „Крийксайд“, нали? Да нахраня лебеда като миналата пролет.
— Имаш ли нещо против?
— Ни най-малко. С радост ще помогна.
Той замълча и измореното му лице се вгледа в моето.
— Знаеш, че не мога да те помоля в присъствието на останалите. Те се разстройват дори само да го спомена. Мислят, че полудявам.
— Знам.
— Ти обаче не мислиш така, нали, Уилсън?
— Не.
— Понеже и ти вярваш в това, нали? Тя беше там, когато се събудих, знаеш. Беше се надвесила над мен, проверяваше дали всичко е наред и се наложи сестрата да я изпъди. Беше при мен през цялото време.
Знаех какво иска да чуе от мен, но явно просто не намирах думите. Вместо това се усмихнах.
— „Уандър Бред“ — казах. — Четири парчета сутрин и три парчета следобед, нали така?
Ной стисна ръката ми и ме принуди отново да го погледна.
— Вярваш ми, нали, Уилсън?
Мълчах. Тъй като Ной ме разбираше по-добре от всеки друг, не можех да скрия истината.
— Не знам — отвърнах накрая.
В очите му прочетох разочарование от отговора ми.
Един час по-късно преместиха Ной в стая на втория етаж и семейството най-сетне отиде при него.
Джейн и Кейт влязоха в стаята, нареждайки в хор: „О, татко!“. След тях влязоха Лин и Деби, а Дейвид и Джеф застанаха недалеч. Грейсън остана в долната част на леглото, а аз се отдръпнах отзад.