— Не.
— Тогава защо повдигаш въпроса?
— Не знам… Може би е заради сватбата — усмихнах се вяло, — обаче напоследък често си мисля за такива неща.
— Не съм допускала… не ти е присъщо.
— Така е, но е вярно — признах.
Джейн наклони глава.
— И аз не съм съвършена.
— Но си по-близо до целта от мен.
— Вярно е — сви рамене тя.
Засмях се пряко волята си, защото усетих, че напрежението се разсея.
— Да, ти работеше много — продължи Джейн. — Може би прекалено. Но винаги съм знаела, че го правиш, понеже искаш да подсигуриш семейството ни. А това означава много — даде ми възможност да остана у дома и да се грижа за децата. Винаги е било важно за мен.
Усмихнах се, размишлявайки над думите й и над прошката, която долових в тях. Казах си, че съм голям щастливец, и се наведох над масата.
— Знаеш ли за какво още си мислех? — попитах.
— Още ли има?
— Опитвах се да проумея защо изобщо си се омъжила за мен.
Изражението й се смекчи.
— Не бъди толкова суров със себе си. Не бих се омъжила за теб, ако не исках.
— Но защо се омъжи за мен?
— Защото те обичах.
— Но защо?
— По много причини.
— Например?
— Искаш конкретно ли?
— Развесели ме. Току-що ти признах всичките си тайни.
Тя се усмихна на настойчивостта ми.
— Добре. Защо се омъжих за теб… Защото беше почтен, трудолюбив и мил. Беше учтив и търпелив, по-зрял от всеки друг, с когото бях излизала. Когато бяхме заедно, ти ме слушаше така, сякаш за теб бях единствената жена на света. Караше ме да се чувствам цяла и времето, прекарано с теб, беше точно каквото трябва да бъде. — Поколеба се за миг. — Но не е само заради чувствата ми. Колкото повече те опознавах, толкова повече се уверявах, че ти ще направиш всичко необходимо, за да се грижиш за семейството си. А това беше важно за мен. Знаеш, че тогава много хора на нашата възраст искаха да променят света. И макар че идеята е благородна, аз се нуждаех от нещо по-традиционно. Исках семейство като това на родителите си и предпочитах да съсредоточа вниманието си над своето малко ъгълче от света. Исках човек, който желае да се свърже със съпруга и майка, човек, който ще уважава избора ми.
— Направих ли го?
— Повечето неща.
Засмях се.
— Забелязах, че не спомена ослепителната ми външност и обаятелната ми личност.
— Нали искаше истината? — подразни ме тя.
Пак се засмях, а Джейн стисна ръката ми.
— Само се шегувам. Тогава ми харесваше как изглеждаш сутрин, щом си облечеш костюма. Беше висок и стегнат, млад и амбициозен адвокат, който се стараеше да ни осигури хубав живот. Беше много привлекателен.
Думите й ме стоплиха. През следващия един час — докато на кафе разглеждахме менюто за кетъринга и слушахме тихата музика, която се чуваше отдолу — забелязах, че очите й често се спират на лицето ми по начин, който ми се стори почти непознат. Въздействието беше шеметно, но по един кротък начин. Може би тя си припомняше причините да се омъжи за мен, така както ми ги беше разказала. И макар да не бях напълно сигурен, изражението й, докато ме наблюдаваше, ми подсказа, че все пак понякога още се радва, че е станала моя съпруга.
Десета глава
Във вторник сутринта се събудих преди зазоряване и се измъкнах от леглото, стараейки се да не събудя Джейн. Облякох се и се изсулих през входната врата. Небето беше още тъмно, дори птиците не се бяха размърдали, но вече беше топло, а асфалтът бе хлъзгав заради изсипалия се предната вечер дъжд. Вече усещах намека за жегата, която ни очакваше, и се радвах, че съм излязъл рано.
Отначало тръгнах бавно, после постепенно ускорих ход, докато тялото ми позагря. През изминалата година тези разходки бяха започнали да ми харесват повече, отколкото предполагах. Отначало си мислех, че ще ги спра, след като отслабна, но вместо това увеличих разстоянието и се постарах да следя времето и на тръгване, и на прибиране.
Започнах да копнея за спокойствието на утрото. По това време имаше малко автомобили и сетивата ми сякаш се изостряха. Усещах дъха си, усещах как стъпалата ми натискат настилката, наблюдавах как настъпва зората — отначало лекото просветляване на хоризонта, оранжевото сияние над върховете на дърветата, последвано от отстъпление на черното пред сивото. Дори в мрачните утрини очаквах разходките си с нетърпение и се питах защо преди не съм го правил.