Обикновено ходенето ми отнема четирийсет и пет минути, а към края забавям ход, за да успокоя дишането си. Челото ми е покрито с пот, но ми е приятно. Онази сутрин забелязах, че лампата в кухнята свети, и завих по алеята с нетърпелива усмивка.
Щом отворих вратата, от кухнята долетя ухание на бекон, което ми напомни за живота ни преди. Когато в къщата имаше деца. Джейн обикновено приготвяше семейна закуска, но различните ни графици напоследък бяха сложили край на тази практика. Това беше поредната промяна, която някак бе превзела връзката ни.
Джейн надникна, когато влязох в дневната. Вече беше облечена и си беше вързала престилка.
— Как мина разходката? — попита.
— Чувствам се много добре за възрастен човек като мен. — Отидох при нея в кухнята. — Рано си станала.
— Чух те да излизаш от спалнята и понеже не можах да заспя, реших да стана. Кафе?
— Мисля, че преди това трябва да пийна малко вода. Какво ще закусваме?
— Яйца с бекон — каза тя и се пресегна да вземе чаша. — Надявам се да си гладен. Снощи вечеряхме много късно, но въпреки това се събудих гладна. — Наля ми вода от чешмата и ми подаде чашата. — Сигурно е от нерви — усмихна се Джейн широко.
Докато поемах чашата, усетих пръстите й да докосват моите. Може и да си въобразявах, но като че ли погледът й се задържа на мен по-дълго от обикновено.
— Ще си взема душ и ще облека чисти дрехи. Кога ще е готова закуската?
— Имаш десет минути. Заемам се с препечените филийки.
Когато слязох долу, Джейн вече подреждаше масата. Седнах до нея.
— Мислех си да останем да пренощуваме — каза тя.
— И?
— Зависи какво ще каже д-р Барнуел, когато се обади. Ако смята, че татко се възстановява добре, може и да замина за Грийнсбъро. Ако не намерим рокля тук. Иначе утре бездруго ще се наложи да пътуваме. Но ще си нося мобилния, ако се случи нещо.
Схрусках парченце бекон.
— Няма да ти трябва. Ако нещата не се развиват добре, д-р Барнуел вече щеше да се е обадил. Знаеш колко е загрижен за Ной.
— Все пак ще изчакам да поговоря с него.
— Разбира се. А щом отворят за посещения, аз ще отида да го видя.
— Ще бъде начумерен, нали знаеш? Мрази болниците.
— Че кой не ги мрази. Освен ако не си там да раждаш, не познавам човек, който да ги обича.
Джейн намаза филийката си с масло.
— Какво мислиш за това да направим тържеството в къщата? Наистина ли ще има място за всички?
Кимнах.
— Ако изнесем мебелите, ще има предостатъчно място. Няколко дни можем да ги държим в хамбара.
— И ще наемеш някого да размести всичко?
— Ако се наложи, но според мен няма. Озеленителят ще заведе доста голям екип. Сигурен съм, че няма да има нищо против да ми помогнат за няколко минути.
— Няма ли да е малко празно?
— Не и след като разположим масите. Мислех да подредим бюфета до прозорците, за да освободим място за танци точно пред камината.
— Какви танци? Още не сме уредили музика.
— Всъщност това е включено в плана ми за днес. Както и да намеря фирма за почистването и да посъкратя менюто в „Челси“, разбира се.
Тя ме изгледа внимателно.
— Изглежда доста добре си обмислил всичко.
— А какво според теб правих днес сутринта, докато се разхождах?
— Задъхваше се, пуфтеше, обичайните неща.
Засмях се.
— Всъщност съм в доста добра форма. Днес дори задминах един човек.
— Пак ли онзи старец с патерицата?
— Много смешно — възразих, но доброто й настроение ме радваше. Питах се дали има нещо общо с начина, по който ме гледаше снощи. На каквото и да се дължеше, знаех, че не си го въобразявам. — Между другото, благодаря за закуската.
— Най-малкото, което мога да направя, като се има предвид колко ми помогна тази седмица. А и два пъти приготви вечеря.
— Да, същински светец съм — съгласих се.
— Не бих се изразила чак така — засмя се Джейн.
— Нима?
— Не. Но ако не ми беше помогнал, досега щях да откача.
— И да умреш от глад.
Тя се усмихна и каза:
— Искам да се посъветвам с теб за нещо. Какво ще кажеш за рокля без ръкави? Вталена и с немного дълъг шлейф.
Потърках брадичката си с ръка и се замислих.
— Звучи добре, но мисля, че ще съм по-ослепителен в смокинг.
Тя ме стрелна отчаяно с поглед, а аз вдигнах ръце уж невинно.