— А, за Ана! — После повторих думите на Ной: — Но съм сигурен, че ще бъде красива, както и да е облечена.
— Нямаш ли мнение?
— Дори не знам какво означава вталена рокля.
— Мъже! — въздъхна Джейн.
— Да — имитирах въздишката й аз, — не знам изобщо как успяваме да се справяме в този живот!
Д-р Барнуел се обади у дома малко след осем. Ной бил добре и смятали да го изпишат или днес следобед, или най-късно утре. Въздъхнах облекчено и дадох телефона на Джейн. Тя го изслуша, докато той повтори същото и пред нея. След като затвори, звънна в болницата и разговаря с Ной, а той я подкани да замине с Ана.
— Май най-добре да си събирам багажа — каза тя, след като затвори.
— Май е най-добре.
— Дано да намерим нещо днес.
— Но ако не успеете, приятно прекарване с момичетата. Такава възможност идва само веднъж.
— Имаме още две деца — щастливо отбеляза Джейн. — Това е само началото.
— Надявам се — усмихнах се.
Един час по-късно Кийт остави Ана пред вкъщи с малък куфар в ръка. Джейн все още беше горе и си събираше нещата, а аз отворих входната врата, докато Ана се качваше по стълбите. И каква изненада — беше облечена в черно.
— Здрасти, татко.
Излязох на верандата.
— Здравей, миличка. Как си?
Тя остави куфара си, наклони се към мен и ме прегърна.
— Добре съм. Всъщност ми е доста забавно. Отначало не бях сигурна, обаче засега е страхотно. А и мама е на седмото небе. Само да я видиш, отдавна не е била толкова въодушевена.
— Радвам се.
Ана се усмихна, а аз отново се смаях от това колко голяма е вече. Сякаш допреди дни беше малко момиченце. Как лети времето!
— Нямам търпение да дойде уикендът — прошепна ми тя.
— Аз също.
— Ще успееш ли да приготвиш къщата?
Кимнах.
Тя се огледа. По изражението й разбрах какво се кани да ме помоли.
— Как сте с мама?
Попита ме същото и няколко месеца след като Лесли се изнесе. През последната година го правеше по-често, но винаги в отсъствието на Джейн. Отначало се озадачавах, но после свикнах и започнах да го очаквам.
— Добре — отговорих.
Между другото, винаги отговарях така, макар да знаех, че Ана невинаги ми вярва.
Този път обаче се вгледа изпитателно в лицето ми и после за мое учудване се приведе напред и пак ме прегърна. Силно стисна шията ми.
— Обичам те, татко — прошепна. — Според мен си страхотен.
— И аз те обичам, миличка.
— Мама е голяма щастливка — каза Ана. — Никога не го забравяй.
— Добре, май това е всичко — каза Джейн, докато стояхме на алеята. Ана я чакаше в колата.
— Нали ще ми се обадиш, ако изникне нещо, каквото и да е?
— Обещавам. Поздрави Лесли.
Когато й отворих вратата на колата, усетих как жегата вече напира. Въздухът беше плътен и тежък, а къщите нагоре по улицата изглеждаха леко размазани. Поредният горещ ден, помислих си.
— Приятно прекарване — пожелах й аз, но вече ми липсваше.
Тя кимна и пристъпи към колата. Наблюдавах я и знаех, че все още може да накара който и да е мъж да се обърне подире й. Защо аз вече бях мъж на средна възраст, а нея времето я щадеше? Не знаех и пет пари не давах, а думите излетяха от устата ми, преди да успея да ги спра:
— Красива си.
Джейн се обърна леко озадачена. По изражението й отсъдих, че се опитва да разбере дали ме е чула правилно. Може би трябваше да изчакам отговора й, но вместо това направих нещо, което навремето ми се удаваше съвсем естествено като дишането. Приближих се, преди да се е обърнала, целунах я нежно и усетих мекотата на устните й.
Тази целувка не беше като другите напоследък, бързи и повърхностни като целувки между познати. Не се отдръпнах, тя също не се отдръпна и целувката придоби свой живот. А когато Джейн най-накрая се отдалечи и аз видях лицето й, бях сигурен, че съм направил точно каквото трябва.
Единайсета глава
Все още преживявах целувката на алеята, докато се качвах в колата, за да започна деня си. Отбих се в магазина и се отправих към „Крийксайд“. Обаче, вместо да се запътя право към езерото, влязох в сградата и тръгнах към стаята на Ной.
Както обикновено, въздухът миришеше на антисептици. Пъстрите плочки и широките коридори ми напомняха за болницата, а докато минавах покрай залата за развлечения, забелязах, че само няколко маси и столове са заети. Двама мъже в ъгъла играеха на морски шах, а още неколцина гледаха телевизия пред закрепения за стената апарат. Зад бюрото седеше медицинска сестра с наведена глава, която изобщо не забеляза присъствието ми.