— Има и още нещо.
— Да?
— Ами ти си доста зает в работата, а знам колко ти е трудно да се измъкваш.
— Може би ще успея да си освободя няколко дни — казах и вече мислено разлиствах работния си график. Нямаше да е лесно, но какво да се прави. — Кога искаш да заминем?
— Ами точно там е работата… — каза тя.
— Къде?
— Уилсън, моля те, остави ме да довърша. — Пое си дълбоко въздух, без да се старае да прикрие досадата в гласа си. — Опитвам се да ти кажа, че вероятно бих предпочела да го посетя сама.
За миг не знаех какво да кажа.
— Разстроен си, нали? — попита Джейн.
— Не — побързах да отговоря. — Той е наш син. Как може да се разстройвам от такова нещо? — И за да подчертая колко съм спокоен, си отрязах още едно парче месо с ножа. — Кога мислиш да тръгнеш?
— Следващата седмица. В четвъртък.
— В четвъртък ли?
— Вече съм си купила билет.
Не беше приключила с вечерята, но стана от масата и тръгна към кухнята. От начина, по който избягваше да срещне погледа ми, заключих, че има да ми казва още нещо, но не знае точно как да се изрази. След миг останах сам на масата. Ако се обърнех, щях да видя лицето й в профил, докато стоеше до мивката.
— Явно ще се забавляваш — провикнах се, надявах се, нехайно. — Сигурен съм, че и на Джоузеф ще му бъде приятно. Може да гледаш някое представление, докато си там.
— Може би — чух я да казва. — Зависи от програмата.
Чух я да пуска чешмата, станах от масата и отнесох чиниите си на мивката. Джейн не каза нищо, когато се приближих.
— Ще бъде чудесен уикенд — додадох.
Тя взе чинията ми и се зае да я плакне.
— А, да, още нещо…
— Да?
— Мислех да остана не само за уикенда.
При тези й думи усетих как раменете ми се напрягат.
— Колко време смяташ да останеш? — попитах.
Тя постави чинията ми настрани.
— Няколко седмици.
Разбира се, не винях Джейн за пътя, по който изглежда беше поел бракът ни. Някак съзнавах, че нося по-голяма част от отговорността, макар още да не бях съвсем наясно как и защо. Като начало ще призная, че още от самото начало на брака ни не съм точно човекът, който съпругата ми иска да бъда. Знам например, че тя би желала да съм по-романтичен, както се държеше баща й с нейната майка. Той беше мъж, който държеше ръката на жена си след вечеря или пък спонтанно набираше букет диви цветя на път за вкъщи. Още като малка Джейн била пленена от романтичните отношения на родителите си. През годините съм я чувал да говори със сестра си Кейт по телефона и да се чуди защо толкова трудно ми се удава да схвана какво е романтиката. Не че не съм се опитвал, просто явно не разбирам как да накарам нечие сърце да запърха в гърдите. В нашата къща прегръдките и целувките не бяха често явление и проявата на нежност нерядко ме караше да се чувствам неловко, особено в присъствието на децата ми. Веднъж разговарях за това с бащата на Джейн и той ми предложи да й напиша писмо. „Напиши й защо я обичаш, посочи конкретни причини“, посъветва ме. Това се случи преди повече от двайсет години. Помня, че се постарах да послушам съвета му, но ръката ми се колебаеше нерешително над листа и не успявах да намеря подходящите думи. Най-накрая оставих писалката. За разлика от баща й на мен никога не ми е било лесно да говоря за чувства. Да, стабилен съм. Абсолютно благонадежден. Несъмнено предан. Но романтиката, неприятно ми е да го призная, ми е толкова непосилна, колкото раждането.
Понякога се питам колко ли още мъже са като мен.
Докато Джейн беше в Ню Йорк, Джоузеф отговаряше на телефона всеки път, щом звъннех.
— Здрасти, тате — казваше простичко.
— Здравей. Как си?
— Добре. — И след мъчително дълъг миг: — Ами ти?
Пристъпвах от крак на крак.
— Много е тихо тук, но съм добре. — Замълчах. — Как минава посещението на майка ти?
— Хубаво. Старая се да е заета.
— Пазаруване и забележителности?
— По-малко. Но най-вече много си говорим. Интересно е.
Поколебах се. Питах се какво иска да каже, обаче Джоузеф явно не смяташе да обясни по-ясно.
— А! — възкликнах и се постарах гласът ми да звучи съвсем небрежно. — Тя наблизо ли е?
— Всъщност не. Изтича до магазина. Ще се върне след няколко минути, звънни пак.
— Не, няма нужда. Само й кажи, че съм се обаждал. Цяла нощ ще съм тук, ако иска, да ми звънне.
— Добре — съгласи се той. И след малко добави: — Ей, тате, исках да те питам нещо.