— Здрасти, дядо! Здрасти, татко! — провикна се тя. — Нямаше ви в стаята, затова допуснахме, че сте тук.
Обърнах се и видях една жизнерадостна Ана да се приближава към нас. Джейн крачеше изморено малко зад нея. Усмивката й ми се стори напрегната — знаех, че винаги се ужасява, когато заварва баща си тук.
— Здравей, миличка — надигнах се аз. Ана ме прегърна силно и здраво сключи ръце зад гърба ми.
— Как мина днес? — попитах. — Намери ли си рокля?
Тя ме пусна, но не можеше да скрие вълнението си.
— Страшно ще ти хареса — увери ме и стисна ръцете ми. — Идеална е.
Джейн вече беше стигнала до нас и аз пуснах Ана, за да я прегърна, сякаш това отново бе станало естествено помежду ни. Беше топла и мека, успокоително присъствие.
— Ела тук — повика Ной Ана и потупа пейката. — Разкажи ми как се готвиш за края на седмицата.
Тя седна до него и взе ръката му.
— Никога не съм допускала, че е толкова забавно. Ходихме поне в десет магазина. Да беше видял Лесли! И за нея намерихме страхотна рокля.
Двамата с Джейн стояхме малко встрани, докато Ана разказваше за бясната дейност от последните дни. Докато изреждаше историите си една след друга, ту тупаше Ной, ту стискаше ръката му. Деляха ги шейсет години, но явно се чувстваха непринудено един с друг. Дядовците и бабите често имат специални взаимоотношения с внуците си, но Ной и Ана бяха истински приятели и аз усетих прилив на бащинска гордост от факта, че дъщеря ми се бе превърнала в такава чудесна млада жена. По разнеженото изражение на Джейн съдех, че се чувства точно по същия начин, и макар от години да не бях правил такова нещо, ръката ми бавно я обгърна.
Май не бях сигурен какво да очаквам — за секунда тя се сепна — но после се отпусна в прегръдката ми и в този миг всичко на света беше наред. Може би тайно се боях, че ако изрека чувствата си на глас, ще отнема от силата им. Но вече съзнавах колко съм грешал, като не съм давал воля на мислите си, допрях устни до ухото й и й прошепнах думите, които изобщо не е трябвало да пазя в себе си:
— Обичам те, Джейн, и съм най-щастливият мъж на света, задето те имам.
Тя не продума, но се притисна още по-плътно към мен и това ми беше предостатъчно като отговор.
Гръмотевицата отекна половин час по-късно — дълбок тътен, който сякаш раздра небето. Изпратихме Ной до стаята му, двамата с Джейн се разделихме с Ана на паркинга и се отправихме към вкъщи.
Докато минавахме през центъра на града, аз се взирах през предното стъкло към слънцето, което току пробиваше през скупчващите се облаци, хвърляше сенки и превръщаше реката в течно злато. Джейн бе учудващо мълчалива, взираше се вторачено през прозореца, а аз попоглеждах към нея с ъгълчето на очите си. Косата й беше спретнато прибрана зад ухото, а розовата блуза, с която беше облечена, придаваше на кожата й свежо детско сияние. На ръката й искреше пръстенът, който носеше вече почти трийсет години — диамантеният годежен пръст до тъничката й брачна халка.
Влязохме в квартала, след миг паркирахме на алеята пред вкъщи и Джейн се надигна с изморена усмивка.
— Извинявай, че съм толкова мълчалива. Малко съм изморена.
— Няма нищо, беше натоварена седмица.
Внесох куфара й и я наблюдавах как оставя чантата си на масата до вратата.
— Искаш ли чаша вино? — попитах.
Тя се прозя и поклати глава:
— Не, не тази вечер. Ако изпия една чаша, ще заспя. Обаче бих искала малко вода.
В кухнята напълних две чаши с лед и вода от хладилника. Тя отпи дълга глътка, облегна се на плота и подпря стъпало на шкафа отзад в обичайната си поза.
— Адски ме болят краката. Не сме се спрели цял ден. Ана разгледа най-малко двеста рокли, преди да намери подходящата. Всъщност Лесли я забеляза. Според мен вече беше започнала да се отчайва — Ана сигурно е най-нерешителният човек, когото познавам.
— Каква е роклята?
— О, трябва да я видиш на нея! От онези рокли в стил русалка и наистина подчертава фигурата й. Трябва малко да се коригира, но на Кийт много ще му хареса.
— Не се съмнявам, че Ана е красива с роклята.
— Да, така е. — Съдейки по замечтаното изражение на Джейн, дъщеря ни явно отново беше пред очите й. — Бих ти я показала, обаче тя не иска да я виждаш преди края на седмицата. Иска да бъде изненада. — Замълча. — А при теб как мина? Някой дойде ли в къщата?
— Всички — отвърнах и й разказах за сутринта.
— Удивително — наля си тя още една чаша с вода. — Като се има предвид, че всичко става в последния момент.