Докато се хранехме, тя ми разказа още подробности от деня. Сутринта бяха обикаляли за рокли за Лесли и за нея, въпреки протестите на Джейн, че ще си вземе нещо от мола. Ана настоявала двете с Лесли да си харесат рокли, които да носят и след сватбата.
— Лесли откри една изключително елегантна — до коленете, официална. Стоеше й толкова добре, че и Ана настоя да я пробва просто така. — Джейн въздъхна. — Момичетата наистина са станали истински красавици.
— Носят твоите гени — заявих сериозно.
Тя се засмя и само махна с ръка, понеже устата й беше пълна с пица.
С напредването на вечерта небето стана индигово, а осветените от луната облаци бяха поръбени в сребристо. Нахранихме се и останахме да седим неподвижно, заслушани в подрънкването на въздушния звънец от поривите на летния бриз. Джейн облегна глава на канапето и ме погледна необикновено изкусително през полупритворените си клепачи.
— Идеята ти беше добра — каза. — Не си давах сметка, че съм толкова гладна.
— Не яде много.
— Трябва да успея да се пъхна в роклята си в събота.
— На твое място не бих се притеснявал. Красива си като в деня на сватбата ни.
По напрегнатата й усмивка отсъдих, че думите ми нямаха желаното въздействие. Джейн рязко се извърна с лице към мен.
— Уилсън? Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се.
— Искам да ми кажеш истината.
— Какво има?
Тя се поколеба.
— Свързано е със случилото се на езерото днес.
Лебедът, помислих си тутакси, но преди да успея да обясня, че Ной ме е помолил да го заведа там — и че той щеше да отиде със или без моята помощ — тя продължи:
— Какво искаше да кажеш с онова, което каза?
Смръщих се озадачен.
— Не съм сигурен, че разбирам какво ме питаш.
— Когато каза, че ме обичаш и че си най-щастливият мъж на света.
Известно време просто се взирах в нея смаяно и безмълвно.
— Имах предвид точно това, което казах — отговорих глуповато.
— Само толкова?
— Да — потвърдих, неспособен да скрия объркването си. — Защо?
— Ами… опитвам се да проумея защо го каза — отговори Джейн прямо. — Не е в твой стил най-неочаквано да изтърсиш нещо такова.
— Просто… това ми се прииска да кажа.
Тя посрещна отговора ми със стиснати устни и сериозно изражение. Завъртя очи към тавана и се помъчи да се успокои, преди отново да насочи поглед към мен.
— Има ли друга жена? — попита.
Примигнах.
— Моля?
Изведнъж си дадох сметка, че тя не се шегува. Виждах, че се опитва да прочете изражението ми, да прецени искреността на онова, което се канех да кажа. Взех ръката й в своята и поставих другата си ръка отгоре.
— Не — отговорих, гледайки я право в очите. — Няма друга жена. Никога не съм имал любовна връзка и няма да имам. Нито пък ми се е искало.
Тя се взира в мен проницателно няколко минути, после кимна.
— Добре.
— Говоря сериозно — подчертах.
Джейн се усмихна и стисна ръката ми.
— Вярвам ти. Не мислех, че имаш връзка, но трябваше да те попитам.
Гледах я невярващо.
— Как изобщо ти хрумна подобно нещо?
— Заради теб. Заради поведението ти.
— Не разбирам.
Забоде в мен искрен и преценяващ поглед.
— Добре, погледни нещата от моята гледна точка. Първо, започваш да се разхождаш и да отслабваш. После започваш да готвиш и да ме питаш как е минал денят ми. И не стига това, ами през тази седмица толкова много ми помагаш… всъщност с всичко напоследък. Сега пък започна да сипеш и такива нетипични за теб мили думи. Отначало си помислих, че минаваш през някакъв етап, после си казах, че е заради сватбата. А сега… сякаш най-неочаквано си се превърнал в друг човек. Например… извиняваш се, че не си ми помагал достатъчно. Изневиделица ми казваш, че ме обичаш. Слушаш ме часове наред да ти разказвам за пазаруване. Предлагаш да си поръчаме пица и да се забавляваме? Как да кажа… това е страхотно, но исках да се уверя, че не го правиш, понеже изпитваш вина за нещо. Все още не разбирам какво се е случило с теб.
Поклатих глава.
— Не изпитвам вина. Освен за това, че бях твърде зает в кантората. Просто се чувствам зле заради това. А поведението ми… просто…
Когато замълчах, Джейн ме погледна.
— Просто какво?
— Както ти казах онази вечер, не бях образцов съпруг и… не знам… явно се опитвам да се променя.