— Защо?
Защото искам отново да ме обичаш, помислих си, но не изрекох думите на глас.
— Защото — казах след малко — ти и децата за мен сте най-важните хора на света, винаги е било така, а аз похабих твърде много години, през които не ви го показвах. Знам, че не мога да променя миналото, но мога да променя бъдещето. И аз самият мога да се променя. И ще го направя.
Тя ме изгледа с присвити очи.
— Искаш да кажеш, че ще престанеш да работиш толкова много?
Изрече го мило, но скептично, а мен ме заболя, като си помислих в какво съм се превърнал.
— Ако искаш, веднага ще се пенсионирам.
Очите й отново блеснаха изкусително.
— Ето виждаш ли? Напоследък си друг човек.
Просто ме подкачаше — не бях и съвсем сигурен дали ми вярва — обаче знаех, че това, което й казах, й харесва.
— А сега може ли аз да те попитам нещо?
— Защо не? — отвърна.
— Утре вечер Ана ще е в дома на родителите на Кийт, а Лесли и Джоузеф пристигат в петък, затова реших, че вечерта бихме могли да направим нещо специално.
— Какво например?
— Какво ще кажеш… да те изненадам.
Отвърна ми със стеснителна усмивка:
— Знаеш, че обичам изненадите.
— Да, знам.
— Много бих искала — отвърна Джейн с непресторено удоволствие.
Четиринайсета глава
В четвъртък сутринта пристигнах в къщата на Ной рано с препълнен багажник. Както и предния ден, тук вече беше пълно с превозни средства, а приятелят ми Нейтън Литъл ми махна от другия край на двора и ми показа със знаци, че след малко ще дойде при мен.
Паркирах на сянка и веднага се хванах на работа. Качих се на стълбата и свалих и останалите капаци от прозорците на втория етаж, за да осигуря пълен достъп на хората с пароструйката.
Подредих ги под къщата. Тъкмо затварях капака на мазето, когато пристигна екип от петима чистачи, които незабавно обсадиха сградата. Бояджиите вече работеха долу, затова чистачите внесоха кофите, парцалите, гъбите и препаратите си и почистиха кухнята, стълбището, баните, прозорците, стаите на втория етаж, действайки бързо и ефективно. Застлаха леглата с нови чаршафи и завивки, които бях донесъл от вкъщи. Междувременно Нейтън подреди свежи цветя във всяка стая от къщата.
След час пристигна и камионът на фирмата за отдаване на вещи под наем, а работниците започнаха да разтоварват бели сгъваеми столове и да ги подреждат в редици. Изкопаха дупки близо до решетката и поставиха в тях саксии с глицинии, увиха лилавите цветове около решетката и ги привързаха. Отвъд нея предишната подивяла и занемарена розова градина бе грейнала в ярки цветове.
Макар прогнозата да беше за ясно време, уговорих шатра, за да може гостите да са на сянка. Успяха да опънат бялата шатра сутринта, а после заровиха още саксии с глицинии и ги увиха около коловете заедно с бели лампички.
Човекът с пароструйката почисти фонтана в средата на розовата градина и малко след обяд аз го пуснах и се заслушах как водата се изсипва като водопад по трите тераси.
Пристигна и акордьорът, който посвети цели три часа на разстроеното пиано. След като приключи, инсталира няколко специални микрофона, за да може музиката да се чува по време на церемонията и после на тържеството. Други микрофони и тонколони щяха да усилват гласа на пастора по време на службата и да осигурят музика във всяко ъгълче на къщата.
Подредиха масите в главното помещение — оставиха само нещо като дансинг пред камината — и застлаха всяка от тях с ленена покривка. Като по чудо навсякъде се появиха нови свещи и цветна украса, така че щом пристигна екипът от ресторанта, остана единствено да увие ленените кърпи във формата на лебеди и да аранжира отделните места.
Напомних на всички и за масата, която исках да поставят на верандата, и те го направиха след броени секунди.
Последният щрих в общата картина бяха засадените в саксии хибискуси, украсени с бели лампички, които поставиха във всеки ъгъл на стаята.
Към средата на следобеда работата вече приключваше. Хората товареха камионите и пикапите си, а екипът в двора привършваше с почистването. За пръв път от началото на всичко това останах сам в къщата. Чувствах се прекрасно. Работата от последните два дни, макар и шеметна, бе преминала гладко и въпреки че мебелите бяха изнесени, величественият вид на къщата ми напомняше за годините, когато все още бе обитавана.