Докато наблюдавах оттеглящите се превозни средства, си казах, че и аз трябва да тръгвам. След като бяха коригирали роклите си и си бяха купили обувки сутринта, Джейн и Ана имаха час за маникюр следобед.
Чудех се дали Джейн си мисли за срещата ни вечерта. Предвид цялото вълнение се съмнявах, и понеже ме познаваше, тя едва ли очакваше кой знае каква изненада въпреки онова, което бях направил снощи. През годините бях смъкнал летвата доста ниско, но се надявах, че така планираната изненада ще бъде още по-специална.
Докато оглеждах къщата, си дадох сметка, че месеците, през които се бях подготвял за нашата годишнина, най-сетне ще дадат резултат. Никак не ми беше лесно да пазя тайната от Джейн, но сега, когато всичко беше готово, си дадох сметка, че повече неща, които исках за нея и за себе си, вече се бяха случили. Отначало си мислех, че подаръкът ми ще е символ на ново начало, а сега ми изглеждаше като край на пътуването, което бях предприел преди повече от година.
Най-накрая всички си тръгнаха и аз обиколих къщата за последен път, преди да се отправя към колата си. На път за дома се отбих през магазина за хранителни стоки, после спрях на още няколко места, за да взема всичко необходимо. Когато се прибрах, вече беше почти пет. Отпуснах се за няколко минути, после се пъхнах под душа, за да измия натрупаната през деня мръсотия.
Знаех, че не разполагам с много време, затова през следващия един час действах бързо. Следвайки списъка, който бях направил в офиса, започнах да се готвя за вечерта, която организирах от месеци. Нещата заставаха по местата си едно по едно. Бях помолил Ана да ми звънне веднага щом Джейн я остави, за да добия представа кога съпругата ми ще си бъде у дома. Ана телефонира, което означаваше, че майка й ще пристигне след петнайсетина минути. Уверих се, че къщата изглежда както трябва, и залепих бележка на входната врата. Джейн нямаше как да я пропусне: „Добре дошла у дома, скъпа. Изненадата те очаква вътре…“.
Качих се в колата и отпраших.
Петнайсета глава
Почти три часа по-късно надникнах пред предните прозорци на къщата на Ной и видях приближаващите се фарове. Погледнах часовника си — идваше точно навреме.
Изпънах сакото си и се опитах да си представя в какво настроение е Джейн. Не бях у дома, когато се беше прибрала, но се опитах да си я представя. Изненадала ли се бе, че колата ми не е на алеята? Сигурно беше забелязала, че съм дръпнал завесите, преди да изляза — може би беше спряла до колата си озадачена и дори заинтригувана.
Допусках, че ръцете й са били заети на излизане от колата — ако не с роклята за сватбата, то със сигурност с новите обувки, които си беше купила днес. Така или иначе, нямаше как да пропусне бележката, когато се приближи към стълбите, и аз съвсем ясно си представих любопитното й изражение.
Как ли е реагирала, след като е прочела бележката ми на стълбите? Ето това не знаех. С удивена усмивка може би? Вероятно почудата й се засилваше от факта, че мен ме нямаше у дома.
Какво ли си е помислила, когато е отключила входната врата и е попаднала насред затъмнената дневна, осветена само от пламъка на свещите и огласяна от печалния глас на Били Холидей от уредбата? Кога беше забелязала пръснатите по пода розови листенца, които я повеждаха навън към фоайето и нагоре по стълбите? Или втората бележка, която бях залепил на перилата:
„Скъпа, тези вечер е за теб. Но трябва да изпълниш една роля. Приеми го като игра. Приготвил съм ти списък с напътствия, а твоята роля е да изпълниш каквото те моля.
Първата задача е много простичка. Моля те, угаси свещите долу и тръгни по цветната диря към спалнята. Там те очакват допълнителни инструкции“.
Дали беше ахнала удивено? Или се бе засмяла невярващо? Не бях сигурен, но понеже познавах Джейн, бях сигурен, че ще приеме ролята. Сигурно любопитството й е било изострено, когато е влязла в спалнята.
Вътре щеше да намери запалени свещи навсякъде и да я посрещне тихата успокоителна музика на Шопен. На леглото имаше букет от трийсет рози, а от двете му страни — по една красиво опакована кутия с прикрепена към нея бележка. На картичката отляво пишеше: „Отвори сега“, а на тази отдясно — „Отвори в осем часа“.
Представях си я как бавно се приближава до леглото и заравя лице в букета, за да вдъхне силното му ухание. Ето какво щеше да прочете, когато отвореше картичката отляво:
„Денят ти е бил напрегнат и сигурно ти се иска да си починеш преди срещата ни вечерта. Отвори подаръка, който върви с тази картичка, и отнеси съдържанието на кутията със себе си в банята. Там те очакват още инструкции“.