Ако надникнеше през рамо, щеше да види, че съм запалил още свещи и в банята, а след като отвореше подаръка си, вътре щеше да намери масла за вана и лосиони за тяло, както и нов копринен халат.
Тъй като познавах Джейн, допусках, че сигурно си е поиграла с дясната кутия и картичка, които не биваше да отваря до осем часа. Дали й се е искало да наруши инструкциите? Дали е плъзнала пръсти по пакета, но после ги е отдръпнала? Допусках, обаче знаех, че е въздъхнала и се е отправила към банята.
На тоалетната масичка я очакваше още една бележка:
„Има ли нещо по-приятно от дълга топла вана след напрегнат ден? Избери си масло, направи си пяна и напълни ваната с гореща вода. До ваната ще намериш бутилка от любимото си вино, все още изстудено и вече отворено. Налей си чаша. После се съблечи, влез във ваната, облегни глава назад и се отпусни. Когато си готова да излезеш, се подсуши и си сложи някой от новите лосиони, които съм ти купил. Не се обличай, а наметни новия халат и седни на леглото, за да отвориш следващия подарък“.
Във втората кутия имаше вечерна рокля и удобни ниски обувки, които бях купил, след като по дрехите в гардероба установих точно кой размер носи Джейн. Текстът на картичката, която съпровождаше вечерната й рокля, беше простичък:
„Почти си готова. Моля те, отвори кутията и облечи това, което съм ти купил. Ако искаш, сложи обеците, които ти подарих онази първа Коледа. Но не се бави, скъпа моя, понеже разполагаш точно с четирийсет и пет минути да се оправиш. Угаси свещите, изпразни ваната и изключи музиката. В осем и четирийсет и пет слез на верандата долу. Заключи вратата. Затвори очи и застани с гръб към улицата. Когато се обърнеш, отвори очи, защото срещата ни ще започне всеки момент…“.
Отпред щеше да я чака лимузината, която бях поръчал. Шофьорът, който щеше да й поднесе още един подарък, беше инструктиран да каже: „Госпожо Луис, ще ви откарам при съпруга ви. Той ви моли да отворите този подарък веднага щом влезете в колата. Вътре ви е оставил и още нещо“.
В кутийката имаше шишенце парфюм и кратка бележка:
„Избрах този парфюм специално за тази вечер. Когато се качиш в колата, сложи си от него и отвори другия подарък. От бележката вътре ще разбереш какво да правиш“.
Във втората кутия имаше тесен черен шал. На картичката в гънките му пишеше:
„Ще те откарат на едно място, където ще те чакам, но искам да бъде изненада. Моля те, завържи очите си с шала — и не поглеждай. Пътуването ще ти отнеме по-малко от петнайсет минути, а шофьорът ще потегли, когато му кажеш: «Готова съм». Щом колата спре, той ще ти отвори вратата. Не сваляй превръзката и го помоли да ти помогне да излезеш от колата.
Аз ще те чакам“.
Шестнайсета глава
Лимузината спря пред къщата и аз си поех дълбоко въздух. Шофьорът излезе от колата и ми кимна, че всичко е минало по мед и масло, а аз неспокойно поклатих глава в отговор.
През последните няколко часа се люшках между вълнение и ужас при мисълта, че всичко това може да се стори на Джейн… ами, глупаво. Докато шофьорът се приближаваше към вратата, изведнъж установих, че почти не мога да преглътна. Въпреки това скръстих ръце и се облегнах на перилата на верандата, стараейки се да си придам нехаен вид. Луната светеше бяла, чувах цвърченето на щурците.
Шофьорът отвори вратата. Появи се най-напред кракът на Джейн, а после като на забавен каданс се показа и тя самата, все още с превръзка през очите.
Не можех да откъсна поглед от нея. На лунната светлина забелязах леката усмивка на лицето й, изглеждаше екзотична и елегантна. Дадох знак на шофьора, че може да си тръгва.
След като колата потегли, бавно се приближих към Джейн и събрах смелост да изрека:
— Изглеждаш прекрасно.
Тя се обърна към мен и се усмихна още по-широко.
— Благодаря — каза. Чакаше да добавя още нещо и понеже не го направих, пристъпи от крак на крак. — Вече може ли да сваля превръзката?
Огледах се, за да се уверя, че всичко изглежда точно както искам.
— Да — прошепнах.
Тя дръпна шала, той веднага се разхлаби и се смъкна от лицето й. Нужно й беше малко време, за да привикнат очите й — погледна най-напред мен, после къщата, после отново мен. И аз като нея се бях издокарал специално за вечерта, носех нов смокинг. Джейн примигна, сякаш се събуждаше от сън.