— Реших, че сигурно искаш да видиш как ще изглежда в събота — казах.
Тя бавно се завъртя. Дори отдалеч мястото изглеждаше вълшебно. Под мастиленото небе бялата шатра сияеше, а прожекторите в розовата градина образуваха издължени сенки, като едновременно с това осветяваха цветовете на розите. Водата във фонтана искреше на лунната светлина.
— Уилсън… невероятно е… — заекна Джейн.
Хванах я за ръка. Усетих уханието на новия парфюм, който й бях купил, и забелязах малките диаманти на ушите й. Устните й бяха подчертани с тъмно червило.
Когато се обърна към мен, по лицето й бяха изписани многобройни въпроси.
— Но как? Та ти имаше само няколко дни…
— Обещах ти, че ще бъде великолепно. Както каза Ной, не всяка събота има сватба в къщата.
Джейн сякаш едва сега забеляза външния ми вид.
— Облякъл си смокинг.
— Поръчах го за уикенда, но реших да го изпробвам преди това.
Тя ме огледа от глава до пети.
— Изглеждаш… страхотно — призна.
— Звучиш изненадана.
— Така е — бързо отвърна тя, но после се поправи: — Не съм изненадана, че изглеждаш добре, просто не очаквах да си в този вид.
— Ще го приема за комплимент.
Тя се засмя.
— Хайде — подръпна ме за ръкава, — искам да разгледам отблизо всичко, което си направил.
Трябва да призная, че гледката наистина беше великолепна. Опънатата сред дъбовете и кипарисите тънка материя на тентата сияеше на светлината на прожекторите като жива. Белите столове бяха подредени на извити редове като за оркестър, повтаряйки извивката на градината отзад. Бяха ориентирани около една централна точка, а дървената решетка цялата грееше заради лампичките и цветовете на глициниите. Накъдето и да се обърнехме, имаше цветя.
Джейн тръгна бавно по пътеката. Знаех, че си представя гостите и Ана, онова, което щеше да вижда от мястото си под дървената решетка. Когато отново се обърна към мен, изражението й беше слисано и невярващо.
— Не съм допускала, че може да изглежда така.
Прокашлях се.
— Добре са се справили, нали?
Тя поклати глава сериозно.
— Не те. Ти.
Когато стигнахме края на пътеката, Джейн пусна ръката ми и се доближи до дървената решетка. Останах на мястото си, докато тя прокарваше ръка по дърворезбите и опипваше тънките кабели на лампичките. Погледът й се плъзна към градината.
— Изглежда точно както някога — възхити се Джейн.
Докато тя обикаляше решетката, аз се любувах на роклята, с която беше облечена, и се наслаждавах на очертаните от дрехата извивки на тялото й, които така добре познавах. Какво у нея все още спираше дъха ми? Че беше прекрасен човек? Годините, прекарани заедно? Въпреки десетилетията от първата ни среща въздействието й върху мен само се засилваше.
Влязохме в розовата градина и обходихме най-вътрешното от концентричните сърца. След малко светлините от шатрата отслабнаха, фонтанът бълбукаше като планински поток. Джейн мълчеше, просто се любуваше на гледката и от време на време поглеждаше през рамо, за да се увери, че я следвам отблизо. Недалеч се виждаше само върхът на шатрата. Джейн спря, огледа розовите храсти, накрая си избра един червен цвят и го откъсна. Отстрани бодилите, после се приближи до мен и го постави в петлицата ми. Нагласи го, леко ме потупа по гърдите и доволно погледна нагоре.
— Тоалетът ти е по-завършен с бутониера — заяви.
— Благодаря.
— Споменах ли колко си красив в официално облекло?
— Мисля, че използва думата „страхотен“. Чувствай се свободна да я използваш, колкото често пожелаеш.
Тя положи ръка върху моята.
— Благодаря ти за това, което си направил тук. Ана ще бъде смаяна.
— Няма за какво.
Джейн се приведе към мен и добави:
— Благодаря ти и за тази вечер. Играта у дома… беше доста приятна.
Преди време щях да се възползвам от възможността и да я накарам да ме похвали още, да се уверя, че наистина съм се справил добре. Сега обаче просто я хванах за ръка.
— Искам да видиш още нещо.
— Не ми казвай, че ни чака каляска, теглена от четири бели коня — пошегува се тя.
Поклатих глава.
— Не точно. Но ако идеята ти допада, може да опитам да уредя нещо.
Джейн се засмя. Близостта й, топлината на тялото й събудиха у мен желания. В погледа й се бе появила палавост.
— Е, какво още искаше да ми покажеш?
— Още една изненада.