— Разбира се.
След секунда я гледах как се качва по стълбите. Знаех, че няма да се върне, преди вечерята да стане готова.
Тананикайки си, се заех да плакна аспержите в очакване на реакцията й, когато открие подаръка, който я очакваше горе.
— Честита годишнина — прошепнах.
Когато водата върху печката завря, пъхнах рибата във фурната и излязох на задната веранда. Там хората от кетъринга бяха сложили маса за нас двамата. Зачудих се дали да не отворя шампанското, но реших да почакам Джейн. Поех си дълбоко въздух и се опитах да проясня съзнанието си.
Тя със сигурност вече беше открила онова, което й бях оставил горе. Албумът — ръчно изработен и с гравирана кожена подвързия — беше невероятен, но се надявах истински да я развълнува съдържанието му. Този подарък й бях приготвил с помощта на много други хора за нашата трийсета годишнина. Като всички останали подаръци, които получи тя тази вечер, и този бе придружен от бележка. Беше писмото, което и преди се бях опитвал да й напиша, но все не успявах, писмото, което Ной ми бе предложил да напиша, и макар навремето идеята да ми се беше сторила невъзможна, прозренията ми от изминалата година, и особено от последната седмица, бяха придали на думите ми нетипична за мен прочувственост.
След като го написах, прочетох писмото още веднъж и още веднъж. Думите му все още отекваха в съзнанието ми толкова ясно, колкото на страниците, които Джейн държеше в ръка.
„Скъпа моя,
Вече е късно през нощта, аз седя на бюрото си и къщата е притихнала, чува се само тиктакането на големия стенен часовник. Ти спиш горе и макар да копнея да усетя топлото ти тяло до своето, нещо ме задължава да напиша това писмо, но не знам откъде да започна. Нямам представа и точно какво да кажа, ала не мога да го избегна, след всичките тези години просто трябва да го направя — не само заради теб, но и заради себе си. Това е най-малкото, което мога да сторя след трийсет години.
Наистина ли мина толкова много време? Знам, че е така, но дори мисълта ме смайва. Например сутрин, след като се събудя, първата ми мисъл е и винаги е била за теб. Често просто лежа на една страна и те гледам, виждам косата ти, разпиляна по възглавницата, едната ти ръка под главата, плавното надигане и спускане на гърдите ти. Понякога, когато сънуваш, се приближавам до теб с надеждата, че някак ще успея да проникна в сънищата ти. Всъщност винаги съм изпитвал това към теб. През целия ни брак ти беше моята мечта и никога няма да забравя какъв щастливец съм още от първия ден, в който крачехме един до друг в дъжда.
Често си мисля за този ден. Споменът за него никога не ме напуска и когато на небето проблесне светкавица, имам усещането за дежа вю. В такива мигове сякаш започваме отначало и аз усещам как в гърдите ми затуптява сърцето на млад мъж, на мъж, който неочаквано е надзърнал в бъдещето и не може да си представи живота без теб.
Същото усещане събужда почти всеки наш спомен. Когато се сетя за Коледа, те виждам да седиш до елхата и весело да раздаваш подаръци на децата. Спомня ли си за летните нощи, усещам как ръката ти стиска моята, докато се разхождаме под звездите. Дори когато съм на работа, често поглеждам към часовника и се питам какво ли правиш точно в този момент. Простички неща — представям си как си изцапала с кал бузата си, докато работиш в градината, или как изглеждаш, когато се облегнеш на плота, как прокарваш ръка през косата си, докато говориш по телефона. Май се опитвам да ти кажа, че ти си във всичко, което съм, във всичко, което съм правил някога, и като обърна поглед назад, знам, че би трябвало да ти кажа колко много си означавала за мен винаги.
Съжалявам за това, съжалявам и за всички случаи, когато съм те разочаровал. Иска ми се да можех да променя миналото, но и двамата знаем, че е невъзможно. Постепенно започнах да смятам, че макар то да не подлежи на промяна, начинът, по които го възприемаме, може да се променя, и точно тук е мястото на албума.
В него ще откриеш много снимки. Някои са копия на тези от нашите албуми, но повечето не са. Помолих наши приятели и близки да ми изпратят техни, на които сме двамата, и през последната година получавах снимки от цялата страна. Ще видиш фотография, направена от Кейт на кръщенето на Лесли, още една от пикник на компанията отпреди четвърт век, която е направил Джошуа Гъндъл. Ной ми даде наша снимка, направена в един дъждовен Ден на благодарността, докато ти беше бременна с Джоузеф, а ако се вгледаш по-добре, ще видиш мястото, на което за пръв път си дадох сметка, че съм влюбен в теб. Ана, Лесли и Джоузеф също ми изпратиха снимки.