Любихме се бавно и нежно, а страстта, която изпитвахме един към друг, беше шеметно преоткриване, наелектризиращо ново. Искаше ми се да трае вечно и я целувах отново и отново, нашепвайки нежни слова. След това лежахме изтощени в обятията си. Когато Джейн се унесе в сън, плъзнах върховете на пръстите си по кожата й, опитвайки се да съхраня съвършенството на мига.
Малко след полунощ тя се събуди и забеляза, че я наблюдавам. В тъмното забелязах закачливото й изражение, сякаш бе едновременно възмутена и развълнувана от случилото се.
— Джейн?
— Да?
— Искам да разбера нещо.
Тя се усмихна доволно и зачака.
Поколебах се и си поех дълбоко дъх:
— Ако трябваше да го направиш отново и ако знаеше как щеше да се получи всичко помежду ни, щеше ли отново да се омъжиш за мен?
Тя дълго мълча, обмисляйки внимателно въпроса. След това ме потупа по гърдите, вдигна очи и изражението й се разнежи.
— Да — отговори, — щях да го направя.
Ето тези думи копнеех да чуя най-много от всичко, затова я притиснах към себе си. Целунах косата и шията й, обзет от копнеж този миг да продължи вечно.
— Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш — признах.
Тя целуна гърдите ми и отвърна:
— Знам, аз също те обичам.
Седемнайсета глава
Когато утринното слънце плисна през прозореца, ние се събудихме прегърнати и се любихме отново, преди да се разделим и да започнем да се подготвяме за дългия ден.
След закуска обиколихме къщата и я подготвихме за сватбата в събота. Подменихме свещите по масите, раздигнахме масата от верандата и я прибрахме в хамбара, с известно разочарование изхвърлихме вечерята, която бях приготвил.
Доволни от свършеното, тръгнахме към вкъщи. Лесли трябваше да пристигне в четири, Джоузеф бе успял да си резервира по-ранен полет и щеше да дойде към пет. На телефонния секретар ни очакваше съобщение от Ана, в което ни съобщаваше, че с Кийт са се заели с нещата, оставени за накрая — освен да се уверят, че роклята й е готова, трябваше да проверят дали някоя от наетите фирми не е отменила ангажимента си в последния момент. Ана обещаваше да вземе роклята на Джейн и да я донесе, когато с Кийт дойдат на вечеря у дома по-късно.
В кухнята двамата с Джейн сложихме телешкото задушено във фурната, където щеше да се приготвя на тих огън цял следобед. Докато работехме, обсъждахме организацията на сватбата, но от време на време Джейн ми се усмихваше, припомняйки си предишната вечер.
Знаехме, че денят ни нататък ще бъде още по-натоварен, затова отидохме в града за спокоен обяд само двамата. Взехме си по един сандвич от Полък Стрийт и се разходихме до епископалната църква, където хапнахме в сянката на магнолиите.
Следобед отидохме, хванати за ръце, до Юниън Пойнт, откъдето се полюбувахме на река Нюс. Течението беше спокойно и по реката се носеха всякакви лодки — децата се наслаждаваха на последните летни дни, преди да се върнат в училище. За пръв път тази седмица Джейн изглеждаше напълно спокойна и когато обгърнах раменете й с ръка, се почувствах странно, сякаш връзката ни беше едва в началото. Това бе може би най-съвършеният ден, който бяхме прекарвали от години, и аз се наслаждавах на чувството, докато не се прибрахме у дома и не чух съобщението на телефонния секретар.
Беше Кейт във връзка с Ной.
— Моля те, ела — повиках Джейн, — не знам какво да правя.
Кейт ни чакаше в коридора, когато пристигнахме в „Крийксайд“.
— Отказва да говори за това — обясни ни тя. — В момента е на езерото. Сряза ме, когато се опитах да го заговоря, и заяви, че понеже не вярвам, няма да мога да разбера. Настояваше, че иска да остане сам и ме отпрати.
— Но физически е добре, нали? — попита Джейн.
— Така ми се струва. Отказа да обядва, дори се разгневи, но иначе е добре. Наистина е разстроен. Последния път, когато надникнах в стаята му, ми кресна да се махам.
Погледнах към затворената врата. През всичките години, откакто го познавах, нито веднъж не бях чувал Ной да повишава тон.
Кейт неспокойно усукваше шала си.
— Не иска да говори нито с Джеф, нито с Дейвид — тръгнаха си преди минути. Според мен поведението му ги засегна.
— И с мен ли не иска да говори? — попита Джейн.
— Не — отговори Кейт и безпомощно сви рамене. — Както ти казах в съобщението, не съм сигурна, че изобщо иска да говори с някого. Според мен единственият човек, с когото би разговарял, си ти — погледна ме скептично тя.