Но вместо да го притискам, аз просто замълчах и двамата си седяхме безмълвно. Докато чаках, наблюдавах как ръката му неспокойно мърда в скута.
— Как мина снощи с Джейн? — попита той след малко просто ей така, без всякаква връзка.
Въпреки основния проблем, който обсъждахме, думите му извикаха в съзнанието ми картината как двамата с Ели танцуват в кухнята.
— По-добре, отколкото съм си представял.
— Хареса ли й албумът?
— Много.
— Добре — каза той и се усмихна за пръв път, откакто бях влязъл в стаята му, но усмивката бързо се стопи.
— Сигурен съм, че тя много иска да поговори с теб. Кейт също е отвън.
— Знам — отвърна сломено. — Нека да влязат.
— Сигурен ли си?
Той кимна, а аз се протегнах и го потупах по коляното.
— Ще се оправиш ли?
— Да.
— Искаш ли да им кажа да не те питат за лебеда?
Той се позамисли над думите ми, после поклати глава.
— Няма значение.
— Да им кажа ли да не те притискат?
Погледна ме многострадално.
— Не съм в настроение да ги дразня, но ти обещавам, че няма повече да крещя. Не се тревожи, няма да направя нищо, което да разстрои Джейн. Не искам да се тревожи за мен, след като трябва да мисли само за утре.
Станах от леглото и положих ръка върху рамото му, преди да изляза.
Знаех, че Ной се сърди на себе си. През последните четири години беше вярвал, че лебедът е Ели. Имаше нужда да вярва, че тя ще намери начин да се върне при него, но необяснимото изчезване на лебеда бе разклатило вярата му из основи.
На излизане от стаята почти го чух да се пита: „Ами ако децата са били прави от самото начало?“.
В коридора запазих тази информация за себе си. Предложих обаче, че е най-добре да оставят Ной да говори и да се постараят да се държат възможно най-непринудено.
Кейт и Джейн кимнаха и Джейн първа се запъти вътре. Ной погледна към нас. Двете спряха, искаха баща им да ги покани, понеже не знаеха какво да очакват.
— Здравей, татко — каза Джейн.
— Здравей, миличка — усмихна се насила той.
— Добре ли си?
Той погледна към нея и към мен, после към подноса с изстинала храна на леглото.
— Вече малко огладнях, но иначе съм добре. Кейт, имаш ли нещо против…
— Разбира се, татко — пристъпи Кейт напред. — Ще ти донеса нещо за хапване. Супа? Сандвич с шунка?
— Сандвич е добре — кимна той. — И може би чаша сладък чай.
— Сега ще изтичам да ти донеса — увери го Кейт. — Искаш ли и парче шоколадова торта? Била съвсем прясна, днес са я правили.
— Разбира се — отговори той. — Благодаря ти. О… извинявай, че се държах така преди малко. Бях разстроен, но не беше нужно да си го изкарвам на теб.
Кейт го удостои с кратка усмивка:
— Няма нищо, татко.
Стрелна ме с поглед, в който прочетох облекчение, но тревогата й още личеше. Щом тя излезе от стаята, Ной даде знак да се приближим към леглото.
— Хайде, настанявайте се — покани ни той.
Докато прекосявахме стаята, наблюдавах Ной и се питах какво става. Подозирах, че е отпратил Кейт, понеже иска да разговаря с мен и с Джейн насаме.
Джейн седна на леглото. Настаних се до нея и тя хвана ръката ми.
— Съжалявам за лебеда, татко — рече тя.
— Благодаря ти. — Съдейки по изражението му, знаех, че няма да каже нищо повече по въпроса. — Уилсън ми разказа за къщата. Май наистина е направил голямо нещо.
Изражението на Джейн се смекчи.
— О, татко, приказна е. По-красива е, отколкото на сватбата на Кейт. — Замълча и добави: — Мислехме Уилсън да мине да те вземе към пет. Знам, че е рано, но така ще имаш възможност да прекараш известно време в къщата. Отдавна не си бил там.
— Добре — съгласи се той. — Хубаво ще е да видя отново старата къща. — Отмести поглед от Джейн към мен, после отново към Джейн. Май едва сега забеляза, че се държим за ръце, и се усмихна. — Имам нещо за вас двамата. И ако нямате нищо против, искам да ви го дам, преди да се върне Кейт. Тя може и да не разбере.
— Какво е? — попита Джейн.
— Помогни ми да се изправя, моля те. В бюрото ми е, а ми е трудно да се изправя, след като съм седял дълго.
Станах и му протегнах ръка. Ной се изправи колебливо и прекоси стаята. Отвори чекмеджето, извади отвътре опакован подарък и се върна на стола си. Явно движението го бе изморило и той се смръщи, когато отново седна.