Выбрать главу

Очите му бяха посивели от пердето и той сякаш гледаше през мен.

— Няма защо.

Прокашлях се и отбелязах:

— Може да е там утре.

Той знаеше какво имам предвид и кимна.

— Може би.

Джоузеф, Лесли и Ана още седяха край масата, когато се прибрах у дома. Кийт си беше тръгнал преди няколко минути. Когато попитах къде е Джейн, ми посочиха към платформата. Плъзнах вратата и я заварих облегната на перилата. Приближих се. Дълго седяхме един до друг и мълчаливо вдъхвахме свежия летен въздух.

— Той добре ли беше, когато го остави? — попита Джейн най-накрая.

— Колкото може да се очаква. Накрая май се измори.

— Според теб приятно ли му беше тази вечер?

— Несъмнено — отговорих. — Обича да е с децата.

Тя погледна през вратата към сцената в трапезарията: Лесли ръкомахаше, явно разказваше забавна история, Ана и Джоузеф се превиваха от смях, който се чуваше дори навън.

— Като ги гледам, оживяват спомени — каза Джейн. — Иска ми се Джоузеф да не живееше толкова далече. Знам, че на момичетата им липсва. Смеят се вече цял час.

— Защо не си на масата с тях?

— Бях допреди няколко минути. Но когато видях фаровете ти, се измъкнах навън.

— Защо?

— Защото исках да остана насаме с теб — смушка ме тя закачливо. — Исках да ти дам своя подарък за годишнината ни, а както ти каза, утре ще бъде малко напрегнато. — Плъзна към мен една картичка. — Знам, че изглежда малък, но нямаше как да го опаковам. Ще разбереш, когато го видиш.

Отворих картичката и вътре намерих удостоверението.

— Курс по готварство? — попитах с усмивка.

— В Чарлстън — отговори тя и се приведе към мен. Посочи удостоверението и ми обясни: — Курсът е първокласен. Виждаш ли? Прекарваш една седмица в „Мондори Ин“ при главния готвач, а той е един от най-добрите в страната. Знам, че се справяш прекрасно и сам, но реших, че може да ти е забавно да опиташ нещо ново. Представи си, че те научат как да използваш правилно ножа за разрязване на месо или как да разбираш кога тиганът е достатъчно загрят, за да сотираш зеленчуците, и дори как да гарнираш ястията, които поднасяш? Нали познаваш Хелън от църковния хор? Тя ми каза, че това бил един от най-хубавите уикенди, които е прекарвала някога.

Прегърнах я за миг.

— Благодаря ти. Кога е?

— Курсовете са през септември и октомври — през първия и третия уикенд на месеца, така че си провери графика, преди да решиш. После трябва само да се обадиш.

Разгледах удостоверението и се помъчих да си представя какво ли ще представляват курсовете. Притеснена от мълчанието ми, Джейн се обади колебливо:

— Ако не ти харесва, мога да ти купя нещо друго.

— Не, идеално е — уверих я. После се смръщих и добавих: — Само едно нещо.

— Да?

Плъзнах ръка през талията й.

— Щеше да ми е по-приятно, ако се запишем и двамата. Хайде да си направим един романтичен уикенд. Чарлстън е красив по това време на годината и ще си прекараме прекрасно в града.

— Сериозно ли? — попита тя.

Придърпах я към себе си и я погледнах в очите.

— Не се сещам за нищо, което да ми се иска повече. Ще ми липсваш твърде много и няма да се насладя на курса.

— Отсъствието понякога засилва копнежа — подразни ме тя.

— Едва ли е възможно повече от това — отвърнах сериозно. — Нямаш представа колко те обичам.

— Напротив, имам.

С ъгълчето на очите си видях, че децата ни наблюдават, когато се наведох да я целуна и устните й се задържаха върху моите. Преди време щях да се стеснявам. Сега обаче не давах и пет пари.

Осемнайсета глава

Съботната сутрин не беше толкова напрегната, колкото очаквах.

Ана се отби, след като всички вече бяха станали, и аз се смаях от безгрижието й, докато закусваше със семейството. След това всички се разположихме на платформата отзад, където времето течеше почти на забавен каданс. Може би всички се подготвяхме вътрешно за треската, която ни очакваше следобед.

Неведнъж улавях Лесли и Джоузеф да наблюдават двама ни с Джейн, явно слисани от начина, по който се смушкваме закачливо или се смеем на нещата, които разказва другият. Лесли ни наблюдаваше с влажен поглед — почти като горд родител — но ми беше по-трудно да разчета изражението на Джоузеф. Не можех да определя дали се радва за нас, или се опитва да определи колко време ще продължи тази нова фаза.