Не знаех какво да кажа.
— Тя е страхотна жена, тате, и на мен ми беше дошло до гуша да я гледам наранена. През следващите няколко дни се възстанови — поне мъничко. Но все още се ужасяваше от мисълта да се прибере у дома. Изражението й ставаше адски тъжно, когато заговорехме за това, така че накрая я поканих да остане в Ню Йорк при мен. Известно време си мислех, че ще се съгласи, но накрая отказа. Заяви, че ти имаш нужда от нея.
Гърлото ми се стегна.
— Когато ми каза какво искаш да направиш за годишнината ви, първата ми реакция беше, че не искам да имам нищо общо с това. Дори не ми се идваше тук този уикенд. Но снощи… — Той поклати глава и въздъхна. — Само да я беше чул, когато ти отиде да закараш Ной. Не можеше да спре да говори за теб. Не спираше да повтаря колко страхотен си бил и колко добре сте се разбирали напоследък. А и когато ви видях как се целунахте на платформата… — Джоузеф ме изгледа с почти невярващо изражение, сякаш ме виждаше за пръв път. — Успял си, тате. Не знам как, но си успял. Никога не съм я виждал по-щастлива.
Питърсън и Макдоналд пристигнаха навреме и както обещаха, не останаха дълго. Качих на втория етаж нещата от багажника на Лесли и на път за вкъщи двамата с Джоузеф спряхме пред фирмата, за да вземем двата смокинга под наем — единия за него, а другия за Ной. Оставих Джоузеф в къщата, преди да тръгна за „Крийксайд“, понеже имах още една поръчка преди церемонията.
Ной седеше на стола си, през прозореца струеше късното лятно слънце, и когато се обърна да ме поздрави, веднага разбрах, че лебедът не се е върнал.
— Здравей, Ной — поздравих.
— Здравей, Уилсън — прошепна той. Изглеждаше изтощен, сякаш бръчките на лицето му за една нощ бяха станали по-дълбоки.
— Добре ли си?
— Бил съм и по-добре, но можеше и да е по-зле — отговори той и се насили да се усмихне, за да ме успокои.
— Готов ли си да тръгваме?
— Да — кимна. — Готов съм.
Докато пътувахме, не спомена за лебеда. Просто гледаше през прозореца като Джоузеф и аз го оставих сам с мислите му. Въпреки това очакването ми се засили, когато приближихме къщата. Нямах търпение да види какво сме направили и явно съм очаквал да бъде зашеметен като всички останали.
Странното обаче беше, че той изобщо не реагира, когато слезе от колата. Огледа се и най-накрая сви рамене почти незабележимо.
— Нали каза, че си стегнал мястото.
Примигнах и се зачудих дали съм го чул правилно.
— Така е.
— Къде?
— Навсякъде. Ела да ти покажа градината.
— И оттук я виждам — поклати глава той. — Винаги е изглеждала така.
— Сега може би, но да я беше видял миналата седмица — казах почти отбранително. — Цялата беше обрасла. А къщата…
Той ме прекъсна с палава усмивка:
— Хвана се — намигна. — Ела сега да видим какво си направил.
Обиколихме къщата и двора и накрая се спряхме на люлката на верандата. Разполагахме с още един час, преди да сложим смокингите. Когато пристигнахме, Джоузеф вече се беше облякъл, а няколко минути след него дойдоха Ана, Лесли и Джейн направо от фризьорския салон. Момичетата излязоха от колата превъзбудени. Тръгнаха пред Джейн и веднага се качиха горе.
Тя спря пред мен и ги проследи с блеснал поглед.
— Не забравяй, че Кийт не бива да вижда Ана преди сватбата, така че не го пускай — нареди ми тя.
— Няма — обещах.
— Всъщност никого не пускай. Трябва да бъде изненада.
— Ще пазя стълбите на живот и смърт.
— Това важи и за теб.
— Досетих се.
Тя погледна към празните стълби и попита:
— Притеснен ли си вече?
— Малко.
— И аз. Трудно ми е да повярвам, че малкото ни момиченце вече е голяма жена и се омъжва.
Беше развълнувана, но и малко тъжна, а аз се наведох и я целунах по бузата.
— Виж, трябва да отида да помогна на Ана. Нуждае се от помощ, за да се облече — роклята е доста тясна. Трябва и аз да се приготвя.
— Добре, ще се видим след малко.
През следващия един час най-напред пристигна фотографът, после Джон Питърсън и служителите от кетъринговата фирма и всички се заеха сериозно с работата си. Доставиха тортата и я качиха на поставката, дойде цветарят с букета и с цветята за бутониерите и корсажите, а точно преди да започнат да пристигат гостите, свещеникът ме запозна с реда, по който ще премине ритуалът.