Малко след това дворът започна да се пълни с автомобили. Двамата с Ной стояхме на верандата и посрещахме гостите, после ги насочвахме към шатрата, където Джоузеф и Кийт придружаваха дамите до местата им. Джон Питърсън вече свиреше на пианото и топлият вечерен въздух се изпълни с музиката на Бах. Скоро всички бяха по местата си, свещеникът се изправи начело.
Слънцето започна да залязва и шатрата се изпълни със загадъчно сияние. По масите блещукаха свещи, келнерите се подредиха отзад, готови да поднесат храната.
За пръв път вечерта доби реални очертания за мен. Закрачих напред-назад, опитвайки се да запазя спокойствие. Сватбата трябваше да започне след по-малко от петнайсет минути и се надявах, че съпругата ми и дъщерите ми знаят какво правят. Опитах да се убедя, че просто изчакват последния момент, за да се появят, но не се сдържах и през няколко минути надниквах нагоре по стълбите през отворената входна врата. Ной седеше на люлката на верандата и ме наблюдаваше с развеселено изражение.
— Приличаш на мишена от стрелбище в лунапарк — осведоми ме той. — Нали се сещаш, на един от онези пингвини, дето се мърдат напред-назад.
— Толкова ли е зле? — смръщих се аз.
— Мисля, че направи бразда на верандата.
Реших, че е най-добре да седна, и тъкмо се запътих към него, когато чух стъпки надолу по стълбите.
Ной ми даде знак, че той ще остане навън, аз си поех дълбоко въздух и влязох във фоайето. Джейн слизаше бавно по стълбите, плъзгайки едната си ръка по перилата, а аз просто стоях и я съзерцавах.
Изглеждаше невероятно великолепно с вдигната коса. Прасковената й сатенена рокля прилепваше подканящо към тялото й, на устните си имаше розов гланц. Беше подчертала тъмните си очи със сенки и когато забеляза изражението ми, спря и блажено се наслади на възхищението ми.
— Изглеждаш… зашеметяващо — успях да измънкам.
— Благодаря — тихо отвърна тя.
След миг вече се приближаваше към мен във фоайето. Долових уханието на новия й парфюм, но когато се приведох да я целуна, тя се отдръпна, преди да се приближа.
— Недей — засмя се, — ще ми размажеш червилото.
— Така ли?
— Така — отвърна и тупна протегнатите ми ръце. — Ще ме целунеш по-късно, обещавам. Като се разплача, гримът ми бездруго ще се съсипе.
— Къде е Ана?
Тя кимна към стълбите.
— Готова е, но искаше да поговори насаме с Лесли, преди да слезе. Някакви сестрински работи в последния момент, струва ми се. — Усмихна се замечтано. — Нямам търпение да я видиш. Не съм виждала по-красива булка. Всичко готово ли е?
— Джон чака да му дадем знак, за да засвири сватбения марш.
Джейн кимна с притеснен вид.
— Къде е татко?
— Където трябва. Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Сега трябва само да почакаме.
Джейн отново кимна.
— Колко е часът?
Погледнах часовника си.
— Осем.
Джейн тъкмо щеше да попита дали да отиде да доведе Ана, когато вратата горе се отвари. И двамата вдигнахме поглед едновременно.
Лесли се появи първа и точно като Джейн беше просто прелестна. Кожата й притежаваше свежестта на младостта. Тя заслиза по стълбите с невъздържан възторг. Роклята й също беше прасковена, но за разлика от тази на Джейн беше без ръкави и подчертаваше мускулестите й загорели ръце, стиснали перилата.
— Идва — оповести Лесли задъхано, — само секунда.
Джоузеф се шмугна през вратата зад нас и застана до сестра си. Джейн се протегна и хвана ръката ми, която за мое учудване трепереше. Ето това е, помислих си, всичко се свежда дотук. А когато чухме вратата горе да се отваря, тя се усмихна като момиченце и прошепна:
— Идва.
Да, Ана идваше, но дори в този момент мислите ми бяха насочени към Джейн. Докато стоеше до мен, знаех, че никога не съм я обичал по-силно. Устата ми внезапно пресъхна.
Когато Ана се появи, Джейн се ококори. За миг застина, неспособна да продума. Като видя изражението на майка си, Ана се спусна по стълбите бързо като Лесли, скрила едната си ръка зад гърба.
Не беше облечена така, както я беше видяла Джейн преди броени минути. Носеше роклята, доставена в къщата днес сутринта — бях окачил дрехата в празния дрешник. Роклята на Ана беше точно като тази на Лесли.