Преди Джейн да бъде в състояние да каже нещо, Ана пристъпи към нея и показа какво крие зад гърба си.
— Мисля, че ти трябва да го сложиш — каза тя простичко.
Когато Джейн видя булото, което държеше Ана, примигна бързо, неспособна да повярва на очите си.
— Какво става тук? — попита. — Защо си съблякла сватбената рокля?
— Защото няма да се омъжвам — отговори Ана. — Още не.
— Какви ги говориш? — възкликна Джейн. — Разбира се, че ще се омъжваш…
Ана поклати глава.
— Това не е моята сватба, мамо. Още от самото начало е твоята сватба. — Замълча и попита: — Защо според теб те оставих ти да избереш всичко?
Джейн не проумяваше думите й. Просто местеше поглед от Ана на Лесли и на Джоузеф, опитвайки се да прочете отговора по усмихнатите им лица, и накрая се обърна към мен.
Взех ръцете й в своите и ги вдигнах към устните си. Цяла година планове, цяла година тайни и ето че стигнахме до този момент. Нежно целунах пръстите й, преди да срещна погледа й.
— Нали каза, че отново би се омъжила за мен?
За миг сякаш двамата останахме сами в стаята. Докато тя се взираше в мен, си спомних за цялата подготовка, която бях успял да направя тайно през изминалата година — отпуск в подходящия момент, фотографът и кетърингът, на които „по случайност“ им се беше появила възможност да ни поемат, гости, които нямат други планове за уикенда, работни екипи, които бяха успели да си „изпразнят графика“, за да подготвят къщата само за два дни.
Нужни й бяха няколко секунди, но постепенно по лицето на Джейн се появи разбиращо изражение. А когато напълно осъзна какво се случва, какво всъщност ще стане този уикенд, тя ме изгледа слисано и невярващо.
— Моята сватба? — попита тихо, останала почти без дъх.
Кимнах.
— Сватбата, която трябваше да направя за теб преди много години.
Джейн искаше да чуе всички подробности веднага, но аз посегнах към булото, което държеше Ана.
— Ще ти разкажа на тържеството — казах и старателно поставих булото на главата й. — Сега обаче гостите ни чакат. Двамата с Джоузеф трябва да сме отпред, така че тръгвам. Не забравяй букета.
Тя ме погледна умолително.
— Но… чакай…
— Наистина не мога да остана — казах тихо. — Не трябва да те виждам преди сватбата, забрави ли? — Усмихнах се. — Ще се видим след няколко минути.
Усетих вперените в мен погледи на гостите, докато двамата с Джоузеф вървяхме към дървената решетка. След миг вече стояхме до Харви Уелингтън, свещеника, когото бях помолил да извърши ритуала.
— Носиш ли пръстените? — попитах.
Джоузеф се тупна по джоба.
— Тук са, тате. Взех ги сутринта, както ме помоли.
В далечината слънцето залязваше зад короните на дърветата и небето бавно посивяваше. Плъзнах поглед по гостите и приглушеният им шепот ме изпълни с благодарност. Кейт, Дейвид и Джеф седяха със съпрузите и съпругите си на първия ред, Кийт беше точно зад тях, а още по-назад бяха насядали отдавнашните приятели на двама ни с Джейн. Дължах благодарност на всеки един, защото направиха събитието възможно. Някои ми бяха изпратили снимки за албума, други ми бяха съдействали да се свържа с подходящите хора във връзка с организирането на сватбата. Благодарността ми обаче надхвърляше всички тези неща. В наше време е невъзможно да пазиш тайна, но всички гости не само бяха запазили нашата, а и бяха откликнали с въодушевление и с готовност да отпразнуваме заедно този специален миг.
И най-вече исках да благодаря на Ана. Всичко това нямаше да бъде възможно без нейното охотно участие, а едва ли й е било лесно. Трябваше да внимава във всяка дума, като през цялото време ангажира вниманието на Джейн. На Кийт сигурно също му е било трудно и аз си казах, че един ден от него наистина ще излезе чудесен зет. Обещах си, когато двамата с Ана решат да се оженят, да им организирам точно такава сватба, каквато поискат, колкото и да струва.
Лесли също ми помогна много. Тя уговори Джейн да останат в Грийнсбъро, та да отиде до магазина да купи същата рокля за Ана и да я докара. Нещо повече, към нея се обръщах за идеи, така че сватбата да стане възможно най-красива. Със своята страст към романтичните филми Лесли беше естественият ми съветник — нейна идея беше да наемем Харви Уелингтън и Джон Питърсън.
И разбира се, Джоузеф. Той посрещна с най-слаб възторг новината за плановете ми, но трябваше да го очаквам. Не очаквах обаче да усетя тежестта на ръката му върху рамото си, докато стояхме под дървената решетка в очакване на Джейн.