— Ей, тате? — прошепна той.
— Да?
— Искам да знаеш, че за мен е чест да ти бъда кум — усмихна се той.
Буца заседна на гърлото ми при тези думи.
— Благодаря ти — беше единственото, което успях да промълвя.
Сватбата беше каквато се надявах да бъде. Никога няма да забравя приглушеното вълнение на присъстващите и как проточваха шии, за да гледат дъщерите ми, докато се приближаваха по пътеката. Никога няма да забравя как се разтрепериха ръцете ми при първите акорди на Сватбения марш, как сияеше Джейн, докато пристъпваше по пътеката редом до баща си.
С булото тя изглеждаше като прелестна млада булка. С букет от лалета и миниатюрни рози в ръка, сякаш се плъзгаше по пътеката. А до нея Ной гордо сияеше — същинско въплъщение на горд баща.
Двамата с Джейн спряха в края на пътеката и той бавно вдигна булото й. Целуна я по бузата, прошепна й нещо в ухото и зае мястото си на първия ред до Кейт. Видях, че зад тях някои от гостенките вече попиваха сълзите си.
Харви започна ритуала с благодарствена молитва. Помоли ни да застанем лице в лице и говори за любовта, за обновяването й и за усилието, което тя изисква. През целия ритуал Джейн здраво стискаше ръцете ми, а погледът й не се откъсваше от моя.
Когато настана моментът, помолих Джоузеф да ми даде пръстените. За нея бях избрал диамантена халка за сватбена годишнина, а за себе си купих същата като халката, която вече носех, само че новата искреше с надежда за още по-хубаво бъдеще.
Подновихме клетвите си, изречени преди много време, и си сложихме халките. Целунах булката, съпровождан от весели възгласи, подсвирквания, аплодисменти и ослепителните светкавици на фотоапаратите.
Тържеството продължи до полунощ. Вечерята бе превъзходна, а Джон Питърсън беше чудесен на пианото. Всяко от децата ни вдигна тост, аз също и благодарих хилядократно на всички за помощта. Усмивката не слизаше от устните на Джейн.
След вечеря разместихме няколко маси и двамата с нея танцувахме часове наред. В кратките мигове, докато си поемаше дъх, тя ме отрупваше с въпроси, измъчвали ме през повечето време от изминалата седмица.
— Ами ако някой беше издал тайната?
— Но не го направиха.
— Все пак, ако се беше случило?
— Не знам. Мислех си, че ако някой се беше изпуснал, ти сигурно щеше да решиш, че греши. Или че няма да ме вземеш за толкова луд, че да организирам цялото това нещо.
— Доверил си се на много хора.
— Така е. И съм признателен, че те оправдаха доверието ми.
— И аз. Това е най-прекрасният миг от живота ми. — Тя замълча и огледа стаята. — Благодаря ти, Уилсън. За всяка подробност.
— За мен беше удоволствие.
Когато стрелките на часовника наближиха дванайсет, гостите започнаха да се разотиват. Ръкуваха се с мен и прегръщаха Джейн. Питърсън най-сетне затвори капака на пианото, а Джейн го отрупа с благодарности. Той импулсивно я целуна по бузата.
— За нищо на света не бих го пропуснал — отвърна.
Харви Уелингтън и съпругата му бяха сред последните, които си тръгнаха, а двамата с Джейн ги изпратихме до верандата. Когато Джейн благодари на Харви за службата, той само поклати глава.
— Няма нужда да ми благодариш. Няма по-хубаво нещо на света от това да съм част от такава церемония. Тя е същността на брака.
Джейн се усмихна.
— Ще ти звънна, за да вечеряме заедно.
— С удоволствие.
Децата се бяха събрали край една от масите и тихичко обсъждаха вечерта, но иначе къщата беше притихнала. Джейн отиде при тях на масата, а аз застанах зад нея и докато оглеждах стаята, установих, че Ной се е измъкнал незабелязано.
Почти през цялата вечер беше необичайно мълчалив, затова допуснах, че е излязъл на задната веранда с надеждата да остане сам. Там го бях открил по-рано тази вечер и честно казано, малко се тревожех за него. Денят беше дълъг, вече ставаше късно и трябваше да го питам дали иска вече да се връща в „Крийксайд“. Обаче го нямаше на верандата.
Тъкмо се наканих да вляза вътре и да проверя по стаите, когато в далечината забелязах самотна фигура на брега на реката. Не съм сигурен как изобщо го забелязах, но вероятно съм зърнал дланите му, които се движеха в тъмното. Тъй като беше със смокинг, останалата част на тялото му се сливаше с тъмната околност.
Зачудих се дали да не го викна, но се отказах. По някаква причина усетих, че той не иска никой друг да ходи там. Любопитството обаче ме накара да сляза по стълбите и да тръгна към него.