Над главата ми звездите грееха ярко, а въздухът бе натежал от свежия мирис на пръст. Обувките ми леко проскърцваха по чакъла, но не след дълго стигнах до тревата и поех отначало по полегат, а после по-стръмен склон. Трудно ми беше да пазя равновесие сред гъстата растителност. Отмествах клоните пред лицето си и не можех да проумея защо и как Ной беше слязъл тук.
Застанал с гръб към мен, той шепнеше, когато се приближих. Нямаше как да сбъркам тихата мелодия на гласа му. Отначало си помислих, че говори на мен, но той изобщо не ме беше чул да приближавам.
— Ной? — повиках го тихичко.
Той се обърна учуден и впери поглед в мен. Отне му известно време да ме познае в тъмното, но постепенно изражението му омекна. Докато стоях пред него, останах със странното усещане, че съм го спипал да прави нещо нередно.
— Не съм те чул да идваш. Какво правиш тук?
Усмихнах се въпросително.
— Тъкмо се канех да те попитам същото.
Вместо да ми отговори, той кимна към къщата.
— Страхотно тържество организира тази вечер. Наистина си надминал себе си. Джейн не спря да се усмихва цяла вечер.
— Благодаря ти. — Поколебах се и попитах: — А ти добре ли прекара?
— Страхотно.
Смълчахме се.
— Добре ли си? — попитах накрая.
— Бил съм и по-добре, но можеше и да е по-зле.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. — Вероятно в отговор на любопитното ми изражение, обясни: — Вечерта е толкова приятна. Реших да й се полюбувам малко.
— Тук?
Той кимна.
— Защо?
Май трябваше да се досетя за причината да рискува да слезе до брега на реката, но отначало просто не ми хрумна.
— Знаех си, че не ме е напуснала — каза той простичко. — И исках да поговоря с нея.
— С кого?
Ной изглежда не чу въпроса ми. Вместо това кимна по посока на реката.
— Мисля, че е дошла за сватбата.
Изведнъж разбрах за какво говори и погледнах към реката, но не видях нищо. Сърцето ми се сви и ме връхлетя огромно безсилие, запитах се дали лекарите не са били прави. Може би Ной наистина имаше халюцинации, може би тази нощ му бе дошла в повече. Понечих да опитам да го убедя да се върне вътре, ала думите заседнаха в гърлото ми.
Тя се появи върху набраздената от леки вълни озарена повърхност на реката, сякаш изникна от нищото. Изглеждаше прелестна тук, на свобода, перата й сребрееха и аз затворих очи с надеждата да запечатам образа в паметта си. Но когато ги отворих, лебедът наистина кръжеше пред нас и най-неочаквано по устните ми плъзна усмивка. Ной имаше право. Не знаех защо, нито как, но изобщо не се съмнявах, че този лебед е тя. Трябваше да бъде. Бях виждал птицата хиляди пъти и дори от разстояние нямаше как да не забележа малкото тъмно петънце на гърдите, точно над сърцето.
Епилог
Стоя на верандата по средата на есента и свежестта на хладния въздух ме ободрява, докато си спомням за сватбата ни в края на лятото. Все още помня живо и най-дребната подробност точно както помня всичко, което се случи в годината на забравената ни годишнина.
Струва ми се странно, че всичко вече е зад гърба ми. Подготовката ангажираше мислите ми от толкова отдавна и си представях всичко толкова много пъти, че понякога се чувствам така, сякаш съм изгубил връзка със стар приятел, с човек, с когото съм общувал много непринудено. Но след всички тези спомени най-сетне разбирам, че вече имам отговор на въпроса, над който размишлявах, когато за пръв път излязох тук.
Да, реших, че човек наистина може да се промени.
Събитията от предишната година ме научиха на много неща за самия мен и на няколко универсални истини. Научих например, че макар лесно да нараняваме хората, които обичаме, често пъти ни е много по-трудно да ги излекуваме. Само че изцелението на тези рани ми дари най-богатото изживяване в моя живот и ми помогна да повярвам, че макар често да съм надценявал онова, което мога да свърша за един ден, съм подценявал нещата, които мога да свърша за една година. Но най-вече научих, че е възможно двама човека отново да се влюбят, дори да ги разделят дълготрайни разочарования.
Не съм сигурен какво да си мисля за лебеда и за онова, което видях през онази нощ, и признавам, че все още не ми е лесно да бъда романтичен. Всеки ден се боря да се преоткривам и част от мен се пита винаги ли ще бъде така. Но какво толкова? Следвам уроците на Ной за любовта и за начина да я поддържаш жива и дори никога да не стана истински романтик като него, няма да престана да се старая.