— Но Хари промени заглавието и сега то е „Целувай, целувай, целувай“, нали?
— Не ме интересува как го е променил. Искам само да знам защо се бавят нещата. Той смята ли да я постави, или не?
— Мислех, че двамата с господин Барагари сте постигнали разбирателство. Хари рядко работи съвместно с друг човек, но когато прави това, той очаква предложенията му да бъдат приемани, а ти не ги прие.
— Те не бяха удачни.
— О, недей така, Йеп, как може да говориш такива неща? Хари е най-големият експерт по мюзикъли в Америка, винаги е бил. Ти никога не си писал либрето за мюзикъл. Хари искаше да ти помогне да напишеш хитов мюзикъл, но ти отказа. Тъкмо там е работата. Ти просто отказа. Отиде си.
— Добре, искам да ми върнете пиесата.
— Ами идеите на Хари, които са вложени в нея?
— Ти твърдиш, и аз предполагам, че Хари твърди, че не съм приел никоя от идеи му — не е ли това причината той да не я постави? Така че какви негови идеи има в пиесата?
— Не знам подробности, но съм сигурна, че Хари беше страшно разочарован от твоя отказ да създадеш хит.
— Аз написах най-добрата пиеса, която знаех как да напиша по онова време. Ако Хари не я иска, аз си я искам.
— Йеп, ще кажа на Хари да ти се обади утре сутринта. Двамата обсъдете този въпрос.
— Какво има да се обсъжда? Той не харесва пиесата. Аз я харесвам. Искам си я обратно.
— Поговорете с Хари за това утре.
— Разбира се, но ще му предадеш моето становище, нали?
— Знаеш, че добрата секретарка не върши такива неща. Освен това не съм сигурна, че той не може да бъде придуман да постави „Целувай, целувай, целувай“.
— Пиесата се казва „Моите пари“.
— Това не е удачно заглавие на мюзикъл.
— Така се казва пиесата, която написах.
— „Целувай, целувай, целувай“ ще постигне голям успех. Има секс, има хумор, има намеци.
— Какво значи намеци?
— Всичко. Знаеш много добре, че намеците са всичко, защото почти всичко се начева с целувка — любовта, бракът, децата. Защо е нужно да се инатиш за всичко?
— Ако това са намеците, които искате, пиесата трябва да се казва „Убийство“, обаче не три пъти, а само веднъж, защото веднъж е достатъчно. Кажи на Хари да я постави или да ми я върне.
Той излезе от офиса и тръгна по Пето Авеню, но вече не му се разхождаше.
Ще отида на Двайсет и първа и ще пийна нещо, помисли си, но когато стигна до заведението, не влезе. Продължи пътя си до Шесто Авеню, стигна до Петдесет и шеста и се върна в хотела.
Валенсия му подаде ключовете и каза: „Предадох му бележката.“
Линда се подаде от стаичката, в която беше телефонната централа.
— Търсят те, Йеп. Искаш ли да се обадиш от телефона във фоайето или да им кажа да позвънят пак след пет-десет минути?
— Ще се обадя.
Той заобиколи рецепцията, отиде до телефона на хотела, вдигна слушалката и я долепи до лявото си ухо — с другото беше почти глух.
— Йеп — чу някой да казва. — Добре дошъл отново в Ню Йорк, стари калпазанино.
— Кой е?
— Пайпър. Кой друг?
— Как си?
— Няма значение как съм аз… ти как си?
— Добре.
— Хей, Йеп, знаеш, че имаш приятели тук, в „Светът в действие“, но, за Бога, бъди разумен. Не можем да ти платим петнайсет хиляди долара за „В началото“. Много ни харесва, искаме да я поставим по-следващата неделя, обаче просто не можем да платим на никого толкова пари. Знаеш, че най-високото ни възнаграждение е три хиляди за всички, освен за теб и шест за теб, така че защо настояваш да получиш петнайсет?
— Защото струва петнайсет.
— Не казвам, че не струва толкова. Казвам, че не можем да платим петнайсет. Никой в телевизията не може да си го позволи. Съгласи се на шест, Йеп.
— Не.
— Колко искаш?
— Петнайсет.
— Не можем да платим толкова.
— Колко можете да платите?
— Шест.
— Не става.
— Пиесата е чудесна, Йеп, и мястото и е точно в „Светът в действие“, никъде другаде. Вземи седем и дай отдих на старите си приятели.
— Знам всичко за старите си приятели, защото помня. Когато преди три години можех да се отърва от данъците и писах на старите си приятели, и им казах, че бих предоставил на „Светът в действие“ шест нови пиеси за две години, за двайсет и пет хиляди — тоест по около четири хиляди за всяка — и обясних колко е важна за мен тази сделка, дори не ме удостоиха с отговор. Година по-късно, когато изпратих три нови пиеси на старите си приятели и казах, че изборът е ваш, една или всички, по три хиляди за всяка, защото ми трябваха пари, пак никой не ми се обади цели шест месеца, а после ми върнаха трите пиеси, с бележка, написана от секретарката. Преди осем-девет дена ти ми се обади и поиска да напиша пиеса. Каза, че ти трябва спешно. Написах я, ти я получи спешно и аз не искам някакви си шест или седем хиляди долара за нея.