— Ще видя. Кога е следващата размяна?
— Днес. В четири.
— Добре. Ще бъда там.
— Няма да е добре да го стреляш мъртъв. Има много приятели.
Джак не можа да не се усмихне на начина, по който Трам съобщаваше фактите.
— Знам. Освен това, така постъпвам в краен случай. Ще отида само да разуча.
— Добре. Иска мир. Много изморен от битки. Твърде много битки в моя живот.
Джак погледна поломеното лице на Трам, сети се за липсващия под коляното крак, за поредицата войни, в които е участвал откакто е навършил петнайсет. Човекът заслужаваше малко спокойствие.
— Разбирам те напълно.
Трам му даде адреса на пералнята и предплата в двайсетдоларови банкноти, които бяха стари и все пак чисти и лъскави — все едно ги бе изпрал, колосал и изгладил. Джак му даде обичайното обещание да приспадне от хонорара си стойността на всяка валута или ценности, които би възстановил от Д’Амико & Co., докато си върши работата.
След като се поклони три пъти, Трам го остави сам на масата. Джулио зае мястото му.
— Името „Кирлът“ говори ли ти нещо? — попита.
Джак се замисли за момент.
— Разбира се. Ед Кирлът. Изнудвачът.
Един клиент на име Левинсън — Том Левинсън — бе дошъл при Джак преди няколко години, за да го отърве от Кирлът. Левинсън търгуваше с фалшиви паспорти от висока класа. Прима качество. Самият Джак на два пъти се бе възползвал от услугите му. Така че Левинсън му се бе обадил, когато Кирлът бе напипал слабото му място и бе започнал да човърка.
Кирлът, както изглежда, се бе добрал до няколко високопоставени чуждестранни бандити, които се бяха възползвали от услугите на Левинсън. Бе ги заплашил, че ще светне Федералните за техните ерзац лични документи следващия път като дойдат към Щатите. Левинсън знаеше, че ако някога това се случи, техните хора щяха да дойдат да го търсят.
Изглежда Кирлът бе превърнал изнудването в кариера. Винаги се ослушваше за нови канарчета. Така че Джак се нагласи като примамка — представи се за дилър на монети-измамник, който щеше да предизвика държавен скандал на местно ниво. Кирлът поиска предплата от десет големи9 и по една месечно, за да си трае. Ако не ги получеше, Федералната търговска комисия щеше да дойде да чука на вратата на Джак и не само да прекрати дейността му, но и да го докара до съд.
Джак му бе платил — с фалшиви двайсетачки. Кирлът бе заловен с фалшификатите — достатъчно, че да го осъдят за разпространение. Когато бе назовал като източник операцията на Джак с монетите, не можаха да открият подобна операция. Получи десет години, при облекчен режим във федералния затвор.
— Не ми казвай, че вече е излязъл.
— Си. За добро държание. И разпитваше за теб наоколо.
На Джак това не му се понрави. Кирлът не би трябвало да знае каквото и да е относно Масйтор Джак. Дилърът на монети, който бе натъпкал изнудвача с фалшиви банкноти, бе изчезнал, все едно, че никога не е съществувал. А то така си беше.
Така че защо Кирлът търсеше Майстор Джак? Нямаше никаква връзка.
Освен за Том Левинсън.
— Мисля, че ще трябва да посетя един търговец на фалшиви паспорти.
Джак забеляза Левинсън нагоре по Източна 92-ра улица, който се приближаваше към къщата си на отсрещния тротоар. Левинсън го забеляза по същото време. Вместо да му помаха, той се обърна и се втурна да бяга. Но не можеше да се движи много бързо, защото кракът му беше гипсиран. Използваше бърза комбинация от скок-подскок-куцук, поради която заприлича на побягнал Уолтър Бренан. Джак лесно го настигна.
— Какво ще ми разкажеш, Том? — каза той, сграбчвайки рамото на Левинсън.
Другия изглеждаше изплашен и щръкналата му черна коса само подсилваше това впечатление. Беше слаб, подобен на невестулка, човек който се опитва да изглежда по-млад от своите четирийсет и нам колко си години. Пъхтеше и очите му се стрелкаха наляво-надясно като на притиснато в ъгъла зверче.
— Не можех, Джак! Трябваше да му кажа!
— Да му кажеш какво?
— За теб! — Устата му започна да мели с главолломна скорост. — По някакъв начин ме е свързал с оня дилър на монети, който ти играеше. Вероятно е имал доста време да помисли, докато е бил вътре. Може да си е спомнил, че е чул за първи път нещо за този дилър от мен. Както и да е, първата му работа като излезе, беше да дойде при мен. Бях изплашен до смърт, но той не иска мен. Иска теб. Каза, че ти си му подготвил падението и си го направил на глупак.
Джак заряза Левинсън и започна да обикаля в кръг. Беше му ядосан, а също и разочарован. Бе го имал за стабилен тип.
— Бяхме сключили сделка — каза Джак. — Като ти спася кожата, да си мълчиш. Не познаваш Майстор Джак — за първи път чуваш за него. Това е част от сделката. Защо не се направи на ударен?