Джак наблюдаваше клиентите, разнородна група, съставена предимно от долните слоеве на средната класа хора от предградията, които се движеха навън-навътре. Алдо Д’Амико и бодигардът му лесно се забелязваха по скъпите палта, когато пристигнаха в четири, разцепвайки секундата. Това на Алдо беше тъмносиво, с черна филцова яка, модел, какъвто Джак не беше виждал от разцвета на Бийтълс насам. Бе в средата на четирийсте, със скиорски тен и вълниста, оформена със сешоар коса, срясана назад по слепоочията. Джак бе сигурен, че този е Алдо, защото другият бе просто планина от мускули и носеше вързоп с мръсно пране.
Джак забеляза, че последният го оглежда внимателно. Със същия успех можеше да си щамппова на гърба надпис „Бодигард“. Джак вдигна поглед, изгледа двамата с протоколен интерес и се върна към спортната страница.
— Има ли нещо за мене, жълтур? — каза Алдо с акулска усмивка, докато удряше кокалчетата на десния си юмрук в лявата си длан.
Джак въздъхна. Този тип хора му бе добре известен. Повечето стабиляги, които познаваше, не биха се поколебали да наранят някого, дори да го бастисат, ако се наложи, но за тях това беше като да шофираш през потока от коли в предградията в дъжда: не ти се нрави особено, но го правиш, защото трябва да стигнеш донякъде; и ако има начин, предпочиташ някой друг да го свърши вмето теб.
Не и този тип, Алдо. Джак би се обзаложил, че за него да върши черната работа бе нещо като фикс-идея.
Може би това щеше да свърши работа. Джак все още не си бе съставил някакъв сериозен план. Бе паркирал старата си корвета отпред. Имаше намерение да се лепне за Алдо и да го проследи, дори ако е възможно и до дома му. Щеше да се придържа към тази тактика няколко дена. Случайно можеше да му хрумне как да го притисне. После щеше да нагласи нещата така, че да са в полза на Трам. Това щеше да отнеме време, а работата бе деликатна и изискваше определена нагласа.
Трам навъсено постави увит в кафява хартия пакет на тезгяха. Бодигардът го взе и пльосна мръсното пране на негово място. Трам не му обърна внимание.
— Моля, господин Алдо — каза той. — Повече не прави това.
— Божичко, та ти си просто един тъп жълтур, наясно ли си с това? — Той се обърна към бодигарда си. — Джоуи, изведи клиента да се поразходи, докато аз обсъдя някои важни дела с този виетнамски приятел.
Джак усети потупване по рамото и вдигайки очи от вестника срещна учудващо мекия поглед на Джоуи.
— Айде. Ще те черпя едно кафе.
— Ризите ми са почти готови — каза Джак.
— Ще почакат. Приятелят ми иска да поприказва на четири очи със собственика.
Джак не бе сигурен как да отиграе ситуацията. Не беше подготвен за каквито и да е въргали в момента, но не му се щеше отново да остави Трам на милостта на Алдо.
— Ами нека си поговорят там отзад. Аз не мърдам оттук.
Джоуи го хвана под мишницата и го извлече от седалката.
— Да бе.
Джак бързо се измъкна от стола и отблъсна ръката на Джоуи.
— Махни си ръцете, човече!
Реши, че единствения начин да се измъкне сух от ситуацията, е да се направи на луд. Изгледа планината от мускули и дебелото палто и се убеди, че да напада подобно нещо си е чиста загуба на време. Тази мисъл накара лицевата му мускулатура да се отпусне.
— Просто стой далеч от мен! — изкрещя Джак. — Не обичам хората да ме докосват. Полудявам. Наистина полудявам!
Джоуи пусна кафевия пакет на един стол.
— Добре. Наслушах се на простотии — Той пристъпи напред, сграбчи раменете на Джак и се опита да го завърти с гръб към себе си.
Джак се протегна между ръцете на Джоуи, хвана го за ушите и тласна главата на бодигарда напред. Докато навеждаше своята и я изстрелваше напред, разчете в движение по изненаданото лице на Джоуи, че на онзи му прилошава. Мъжагата не бе очаквал нещо подобно, но вече бе наясно какво ще последва.
Когато чу как носът на Джоуи се пречупва върху черепа му, Джак го отблъсна от себе си и го ритна здраво в топките. Джоуи се свлече на колене и изпъшка. Окървавеното му лице бе отпуснало от болка и замайване.
После Джак се нахвърли върху Алдо, който го бе зяпнал като вкаменен.
— И ти ли искаш да го опиташ, а? — извика той.
Палтото на Алдо беше разкопчано и той бе по-тънък от Джо. Джак стреля за тройка: комбинация от ляв-десен в слънчевия сплит, после едно коляно в лицето, когато оня се сгъна на две. Алдо се срути като чувал.