Но това не беше всичко. Джоуи се опитваше да бръкне в джоба на палтото си. Джак скочи отгоре му и успя да изтръгне един револвер „Кобра 357“ с късо дуло.
— Пистолет, а? Вадиш ми шибан пистолет, а, човече? — Той стовари дулото и предпазителя на спусъка отстрани в главата на Джоуи. — Тия боклуци направо ме подлудяват!
После се завъртя и навря револвера в оттеклия нос на Алдо.
— Ти! — изкрещя. — Ти започна всичко! Ти не искаше да си получа ризите! Е, можеш да ги задържиш! И без това вече са стари! Аз пък ще взема твоите! Всичките!
Той грабна вързопа с мръсните ризи от тезгяха и после се отправи към кафевия пакет на стола.
— Исусе, не! — каза Алдо. — Не! Не знаеш какво…
Джак му скочи и започна да го налага с револвера.
— Не ми казвай какво не знам!
Докато Алдо прикриваше главата си с ръце, Джак погледна към Трам и му махна с глава. Трам схвана. Той се измъкна иззад тезгяха и изблъска Джак, но не и преди той да успее да отвори скалпа на Алдо на няколко места.
— Изчезвай! — изкрещя Трам. — Изчезвай или ще повикам полиция!
— Да бе, изчезвам, но не и преди да надупча тая богаташка свиня!
Трам застана между него и Алдо.
— Не! Ти тръгва! Ти причинил достатъчно проблеми!
Джак презрително изсумтя и избърза навън с двата пакета. Отпред чакаше празен мерцедес 350 SEL, подпрян на бордюра до един пожарен кран. Защо пък не?
Докато издуваше мощната кола към Кенъл Стрийт, се чудеше на собственото си психарско изпълнение. Доста убедително. А също така лесно. Въобще не беше се затруднил да поеме ролята и да се вживее в нея.
Но това изобщо не го притесняваше.
— Петдесет хиляди в малки банкноти — каза Ейб, след като приключи с броенето на парите, които бяха увити в мръсното пране. Бе ги разстлал в спретнати купчинки върху един сандък, в мазето на магазина. — Ако бях на твое място, нямаше да се оплаквам. Не е толкова зле за един следобед работа.
— Да. Ама десетте свитъка кокаин и трийсетте камбоджанска кафява — Сред съдържанието на пакета се бе оказала част от хероина. Кокаинът и останалият хероин бяха в една найлонова торба в багажника.- Какво да правя с това?
— Отпред има водосточна шахта. Следващия път като вали…
Джак се замисли по въпроса. Хероинът определено отиваше в канала. Каквито и алигатори и крокодили да живееха там долу в канализацията — щяха да се надрусат доживотно. Но кокаинът… това можеше да послужи по-късно, както фалшивите двайсетачки влязоха в употреба срещу Кирлът.
Кирлът. Нещо, свързано с него си виреше рогата в дълбините на съзнанието на Джак.
— Винаги съм си мечтал за мерцедес — каза Ейб.
— За какво ти е? Не си стигал по- на изток от Куийнс и по- на запад от Ню Джърси вече повече от четвърт век.
— Може някой ден да пожелая да пътувам. Да видя Ню Джърси.
— Да бе. Е, това не е лоша идея. Без съмнение, най-подходящия начин да видиш Ню Джърси е от вътрешността на мерцедес. Но вече е твърде късно. Дадох колата на Джулио да се отърве от нея.
Ейб се оклюма:
— На части?
Джак кимна:
— Ще я разпродаде из квартала набързо за пари в брой. Излиза още към десет бона, минимум, може и двайсет.
Дотук от една визита в пералнята на Трам бяха паднали шейсет-седемдесет хилядарки. Което значеше, че Джак ще върне капарото на Трам и ще му свърши останалото безплатно. Това бе добре за банковата сметка на Трам, но Джак не знаеше какъв да бъде следващия ход. Доста бе разтръскал крушата. Може би най-добре беше да седне отстрани и да чака какво ще изпадне отгоре.
Отправи се към Джиа. Придържаше се към подветрената страна на сенките, като не спираше да се озърта през рамо. Кирлът изглежда знаеше къде отива и кога ще пристигне. Дали сега го наблюдаваше?
На Джак не му харесваше да е от тази страна на играта.
Но откъде Кирлът бе разбрал? Ето това най-много го ядеше. Джак знаеше, че апартаментът му не се подслушва — мястото бе като крепост. Освен това Кирлът не знаеше къде живее. А дори и да знаеше, не можеше да влезе, за да постави „бръмбър“. И все пак, изглежда, че бе наясно с ходовете на Джак. Как, да го вземат мътните?
Джак направи пълен кръг около блока на Джия и мина напряко по една уличка, преди да реши, че е безопасно да влезе в кооперацията.
На вратата на Джиа се мъдреха две шпионки, тип „рибешко око“. Самият Джак ги беше монтирал. Едната беше на нормална височина, а другата — на височината на Вики. Той почука и зачака, закривайки с палец по-ниската шпионка.