Чудеше се, дали не се е захванал с нещо, от което да не може да се откачи.
И тогава се усети, че гледа през мъничкия позорец в дневната на Джиа към покрива на отсрещната кооперация и си припомя как куршумите префучаваха през хотелската стая преди по-малко от двайсет и четири часа. Кожата му предупредително засмъдя. Тук се чувстваше уязвим. И което бе още по-лошо, излагаше Джиа и Вики на опасностите, които го грозяха. Набързо се справи с обичайните извинения и сбогувания, целуна ги и двете и побърза да се озове отново на улицата.
Остана пред кооперацията, бавно разхождайи се напред-назад пред входа.
Айде, кучи сине! Знаеш ли, че съм тук? Стреляй де! Дай ми знак!
Никакви изстрели. Нищо не падна от покрива.
Джак отпусна сгърчените си в юмруци пръсти.
Бе си представил, че някой брутален копелдак като Кирлът е открил Джиа и Вики, заплашва ги, може би дори ги наранява… това почти го изкарваше от равновесие.
Тръгна към собствения си апартамент. Движеше се бързо по тротоара, после се впусна в бяг, опитвайки се да изразходи гнева, засилващата се фрустрация.
Трябваше да сложи край на това. И щеше да го направи. Още тази нощ, ако зависеше от него.
Джак спря до един уличен телефон и се обади на Трам. Виетнамецът му каза, че Алдо и бодигардът му изкуцукали навън и си хванали такси, заклевайки се да отмъстят на оня келеш, дето ги е прецакал така. Трам се притесняваше, че Алдо може да излее гнева си върху него, ако не успее да открие Джак. Самият той имаше подобни опасения. Звънна на телефонния секретар, но там нямаше нищо, което да представлява интерес.
Докато затваряше, си припомни нещо: Кирлът и телефоните. Да. Ето как изнудвачът бе забивал куките в своите жертви. Тоя тип беше първокласен подслушвач.
Джак забърза към собствената си brownstone. Но вместо да се качи в апартамента си, се промъкна долу до електрическото табло. Отвори телефонната кутия и веднага забеляза „бръмбъра“: обезопасени кабели, прикрепени към малък високочестотен предавател. Кирлът навярно бе скатал някъде наблизо гласово-активиращия се касетофон.
Сега вече нещата започваха да придобиват смисъл. Кирлът бе научил, от Левинсън, че Джак се среща с клиентите си при Джулио, Седял бе отпред, докато Джак се появи и го е проследил до тях.
Джак се укори мислено. Започваше да става непредпазлив с напредване на възрастта.
Скоро след това Кирлът бе се появил, най-вероятно предрешен като телефонен техник, бе поставил „бръмбъра“, после бе приседнал кротко и бе подслушал. Джак бе използвал телефона си, за да резервира стая в „Щастливия хотел“ и се бе обадил на Джулио тази сутрин, за да му каже, че ще пристигне към десет и трийсет. Всичко съвпадаше. Джак затвори телефонната кутия, оставяйки „бръмбъра“ на мястото му. Играта можеше да продължи и с двама участници.
Джак се просна пред смесицата от викториански дъб и евтини китайски орнаменти, които изпълваха хола на апартамента и се обади на Джордж в закусвалнята. Това бе второто му подобно обаждане през последния половин час, само че първото бе проведено от уличен телефон. Бе предупредил Джордж да очаква второто и го бе инструктирал какво да каже.
— Здрасти, Джордж — каза той, когато гъркът вдигна отсреща. — Събра ли поредната такса от търговската ви асоциация?
— Да, бе. Тук е. В брой, както винаги.
— Чудесно. Към полунощ ще мина да я взема.
— Ще те чакам — каза Джордж.
Джак затвори и приседна, размишлявайки. Стръвта бе поставена. Ако Кирлът подслушваше, вероятността да устрои още една засада някъде в района около „Закусвалня Хайуотър“ към полунощ бе голяма. Но Джак планираше да е там първи, за да се опита да хване Кирлът по долни гащи. И тогава щяха да си уредят сметките. Веднъж завинаги. Джак нямаше намерение да остави някой да души по следите му. така че да открие Джиа и Вики, особено някой, който бе отрязал няколко пръста на негов бивш клиент.
Един час по-късно, на път за предградията, Джак отново се свърза с телефонния си секретар. Чу съобщение от Джордж, който го молеше веднага да му се обади. Когато го стори, другият му разказа необикновена история.
— Какво съм ти казал?!
— Че ще се срещнем в съседната стара сграда на Бордън. Каза, че има промяна в плановете и вероятно е по-безопасно да не се появяват в закусвалнята. Така че решихме да те чакам там в десет и трийсет и да ти дам парите.
Джак не можа да сдържи усмивката си. Този Кирлът бе по-обигран, отколкото си го бе предсравял.
— Като моя глас ли звучеше?