И тогава, надигайки чашата, за да я изпразни до дъно, той откри начина.
Райли си чакаше реда до билярдната маса. Нещо не му се играеше. Рийс и Джери бяха мъртви и всички бяха подтиснати и кисели. От снощи до сега единственото, за което говореха, бе как да намерят оня тип с маската. Смяха се единствено, когато научиха, че истинското име на Рийс било Морийс.
Точно тогава Гюс се провикна иззад бара. Държеше слушалката на телефона в ръката си.
— Йо! Райли! За теб!
— Така ли? Кой?
— Каза да ти предам, че е Тиквената глава.
Райли замалко да се спъне в щеката, в бързината си да отиде на телефона.Чийкс и останалите го следваха по петите.
— Ще те пипнем, шибаняк такъв! — каза веднага, щом грабна слушалката.
— Не се и съмнявам — каза гласът отсреща. — Защото възнамерявам да ви кажа къде съм. Трябва да се срещнем. Тази нощ. Последния път като се счепкахме, вие загубихте двама от вашите, а на мен ми се размина на косъм. Какво ще кажеш да сключим примирие? Може пък да успеем да си поделим района, така че и двамата да останем доволни.
Райли запази мълчание, докато се опитваше да се овладее. Тоя шибаняк сигурно е луд? Примирие? След случилото се снощи?
— Добре — успя да каже. — Може да поговорим.
— Хубаво. Само ти и аз.
— Окей — „Даааа бе.“ — Къде?
— В порутената сграда, където бяхме снощи — до „Хайуотър“ Десет и половина добре ли е?
Райли си погледна часовника. Това му оставяше на разположение час и половина. Напълно достатъчно.
— Става.
— Добре. И помни, Райли: идваш сам, иначе отменям примирието.
— Да бе.
Той затвори и се обърна към потрошената си банда. Не ги биваше много, Рейф, Тони и Чийкс бяха целите овързани с бинтове, а ръката на Чийкс беше гипсирана. Не беше за вярване, че един човек е способен на това. Само дето тоя беше гаден тип, пълен с изненади. Този път нямаше да рискуват. Без празни приказки. Никакви сделки. Без колебание. Без отлагане. Тази нощ щяха да се хвърлят срещу него с цялата си огнева мощ.
— Той ли беше наистина? — попита Чийкс.
— Мдааа — каза Райли с усмивка. — И довечера ще си приготвим малко тиквен пай!
— Алдо, човекът настоява да говори с теб!
Алдо Д’Амико се вторачи в жена си и отмести торбичката с лед от лицето си. Имаше жестоко главоболие от охлузванията и шевовете по скалпа. Носът му направо щеше да го довърши. Бе счупен на две места. Бе толкова оттекъл, че гласът му звучеше все едно, че е настинал.
За стотен път се чудеше кой може да е оня хулиган от пералнята. Дали жълтурът им бе направил клопка. На Алдо му се искаше да е така, но просто не се връзваше. Ако бе решил да му прави капан, щеше да събере цяла жълтурска армия, а не да повика някакъв си бял, при това сам. Ама как само се движеше оня! Бърз бе, като втечнена светкавица. Един десен, после един ритник и Джоуи бе на пода, а после се нахвърли на Алдо, направо бе побеснял. Не. Не беше нагласено. Просто някакъв надрусан хулиган. Само че от това не му ставаше по-леко.
— Казах ти, Мария, никакви обаждания!
Не стига, че целият град му се смееше задето е такъв гавоне, да позволи на Господин Никой да го прецака и да му отмъкне колата, пък и още по-лошо, неговите топки щяха да се въртят на бавен огън заради липсващите пари и наркотика, ами и Мария не можеше да следва едни прости инструкции. Изобщо не трябваше да се прибира вкъщи. По-добре да бе отишъл при Франи на „Грийн Стрийт“. Франи правеше каквото й наредят. Беше хиляда пъти по-добра. Той й плащаше наема.
— Но той каза, че има информация относно колата ти.
Алдо рязко протегна ръка.
— Дай ми това! Ало!
— Господин Амико, сър — каза един много почтителен глас. — Много съжалявам за това, което се случи днес в пералнята. Ако знаех, че става дума за вас, нямаше да правя проблеми. Но не знаех, нали разбирате, а пък съм много избухлив, така че съжалявам…
— Къде е колата? — каза Алдо много тихо.
— Тук при мен е и искам да ви я върна, заедно с парите, които взех и, ъъъ, другото пране и, ъъъ, онова в багажника, ако следите мисълта ми, а мисля че сте наясно какво искам да кажа.
Този ситен боклук се бе уплашил. Добре. Беше се стреснал достатъчно, че да иска да върне всичко. Още по-добре. Алдо въздъхна с облекчение.