— Ей, Мат! — подвикна той. — Айде! К’ъв е проблема!
— Знаеш какъв е, Джордж! — каза Райли.
Той подхвърли пушката на Рийс и заобиколи барплота. Усмихвайки се, приближи към Джордж. Усмивката само подсили болезнения възел на страха, който се гърчеше в корема на другия. Той бе толкова съсредоточен върху тази усмивка, че се оказа неподготвен за юмручния удар. Улучи го в стомаха. Джордж се преви на две, агонизирайки. Последната чашка кафе се надигна, но си остана там долу.
Той изстена:
— Исусе!
— Пак закъсня, Джордж! — каза Райли през зъби. — Последния път те предупредих какво ще се случи, ако не се придържаш към графика!
Джордж се насили да си спомни условията.
— Не мога да плащам две протекции! Не мога да си го позволя!
— Не можеш да си позволиш да не си го позволиш! И няма нужда да плащащ две. Плащай само на мен!
— Разбира се! Така казва и другия, когато си иска своето! И къде си ти тогава?
— Не се тревожи за другия! Нощес ще се погрижа за него! Обаче ти! — Райли блъсна Джордж в стената. — Ш’трябва да послужиш за назидание, Джордж! Всички видяха какво се случи с Волански като се направи на канарче. Сега ще видят какво става с някой боклук, който не си плаща!
Точно в този момент откъм дясната страна на Джордж се разнесе писък. Той погледна натам и видя Рийс, който бе насочил оръжие към петимата мъже в сепарета две и четири, принуждавайки ги да си изпразнят джобовете на една от масите. По-нататък на бара, Чийкс размахваше голям нож, със зловещо закривено острие, пред момичето, което си бе поръчало чай.
— Пръстенът, бейби — казваше той. — Дай го насам.
— Това е годежният ми пръстен! — каза тя.
— Ако искаш да изглеждаш добре на сватбата, го давай по-бързо.
Той посегна към него и тя блъсна ръката му.
— Не!
Чийкс се поизправи и мушна ножа в един калъф, прикрепен на кръста му.
— Ооооо, не биваше да го правиш, кучко — каза мазно Рийс.
На Джордж му се прииска да е двайсет и пет годишен, с телосложение като на Шварценегер, вместо запъхтян петдесетгодишен, с ръце като писалки. Щеше да помете пода с тези отрепки.
— Спри го — каза той на Райли. — Моля те, ще ти платя.
— Дори и да исках, вече не мога да го спра — каза Райли, като се хилеше. — Чийкс се кефи, когато играта загрубее.
С едно-единствено отработено движение, ръката на скинът се стрелна, сграбчи предницата на блузата на жената и я разпори. Тя се откъсна изцяло. Гърдите й прозираха през полупрозрачния сутиен. Тя изпищя и се нахвърли отгоре му. Чийкс отмина удара с повдигане на раменете и се сборичка с нея, повличайки я към пода.
Един от мъжете в сепарето до Рийс скочи на крака и се насочи към двамата, крещейки:
— Ей! К’во си мислите, че пра’ите?
Рийс стовари дулото на пушката в лицето му. От челото на мъжа бликна кръв, докато се стоварваше обратно на мястото си.
— Тони! — викна Райли на мохикана, който стоеше до касовия апарат. — Къде е Рейф?
— Някъде отзад.
Джордж внезапно почувства как скалпът му пламва, когато Райли го сграбчи за косата и го тласна към Тони.
— Заведи Джордж отзад. С Рейф му изнесете няколко припомнящи лекции, така че да не закъснява пак.
Джордж усети как сфинктерите му се разхлабват. Къде беше Джак?
— Ще платя! Казах ти, че ще платя!
— Не е същото, Джордж — каза Райли, бавно поклащайки глава. — Имам и по-интересни неща за вършене, отколкото всеки месец да идвам да разритвам задници, само за да си получа дължимото, нал’ разбираш?
Докато Джордж го гледаше, Райли удари бутона „No sale“3 на касовия апарат и зарови пръсти в банкнотите.
Твърди, подобни на щипци, пръсти се сключиха около врата на Джордж и той бе повлечен към задната част на закусвалята. С периферното си зрение видя Рейф да си играе с електрическата месомелачка, на която Джордж приготвяше домашно приготвените колбаси.
— Рейф! — каза Тони. — Мат иска да научим господин Мръсна лъжица на добри обноски!
Рейф не вдигна поглед. В ръката си държеше сурова пилешка кълка. Метна я в отвора на месомелачката. Отвратителния звук от чупене на кости и сухожилия, които се стриват на прах се извиси над воя на мотора, а след това смляната кълка започна да се подава през решетката отдолу.
— Ей, Тоун! — каза Рейф, поглеждайки нагоре, докато се хилеше. — Имам страхотна идея!
Джак се приземи тежко на площадката на втория етаж. Стигна фоайето, взимайки по две стъпала наведнъж, спринтира през килимените ивици, с които бе изписано „Щастливия хотел“ в яркожълто на тъмносин фон и изхвърча през зацапаната стъклена входна врата. Една от неоновите букви бе изгаснала. „астливия хотел“ просветваше откъслечно в ярко червено.