— Ударен отряд? — В очите му се четеше искрено объркване. — Мамка му, за какво говориш?
Джак усети, че Райли не преиграва. Той бе също толкова изненадан, колкото него самия.
Позволи си за миг да се почуди. Ако не бяха бандата на Райли, кой тогава?
Сега нямаше време за това. Особено с тези приглушени писъци, дето се чуваха отпред. Той завъртя Райли и го тласна през люлеещите се врати към предната част на закусвалнята. Веднъж след като се озова там, притисна другия към бара и насочи четирийсет и пет калибровия към слепоочието му. Видя Рийс да заплашва половин дузина клиенти с една рязана карабина. Но къде беше оня психар, Чийкс?
— Добре, надувки! — извика Джак. — Забавата свърши! Пусни тежката артилерия!
Рийс се извъртя с лице към тях. Очите му се разшириха и той насочи мощното оръжие.
— Давай — каза Джак, заставайки почти изцяло зад Райли. — По-грозен от това няма да стане.
— Недей, човече! — тихо каза Райли.
Рийс не помръдваше. Изглежда не знаеше какво да прави. Така че Джак го инструктира:
— Остави я на бара или ще му отвея главата.
— Няма да стане — каза Рийс.
— Не ме изпробвай, друже. Ще го направя, ей така, за кеф.
Джак се надяваше Рийс да не си помисли, че блъфира, защото той не блъфираше. Тази нощ вече бяха стреляли два пъти по него и беше в лошо настроение.
— Прави каквото ти казва, човече — му рече Райли.
— Няма да стане! — каза Рийс. Ще се махна оттук, но няма да си дам оръжието на тоя духльо!
Джак нямаше намерение да позволи подобно нещо. Веднага след като излезеше, Рийс щеше да започне да превръща витрините в сол с изстрели. Тъкмо възнамеряваше да изкара Райли иззад бара и да блокира пътеката, когато един от клиентите, които Рийс пазеше, се изправи зад него и сграбчи издутия приклад на пушката. Втори човек скочи на негова страна да помага. Един изстрел се взриви в тавана и пушката стана безполезна — с всичките тези ръце по нея, Рийс повече не можеше да стреля из помещението. Още двама клиенти наскачаха и го надвиха. Пушката се изкопчи от ръцете му, когато пети човек с дълбока рана на челото го бутна върху сепарето и започна да налага лицето му. Скоро във въздуха полетяха още юмруци. Тези мъже бяха много ядосани.
Джак поведе Райли към групата. Видя два чифта крака — мъжки и женски, които се бореха на пода зад далечния край на бара. Той тласна Райли към струпаните клиенти.
— Етови още един. Позабавлявайте се. Само не им причинявайте нищо, което и те не биха ви причинили.
Двама от мъжете се усмихнаха и стовариха Райли по лице върху масата. Започнаха да го налагат с юмруци в бъбреците, а Джак избърза към мястото, където Чийкс вършеше мръсните си дела.
Погледна зад ръба на бара и видя, че скинът държи китките на жената една към друга с лявата си ръка, а с дясната, мушната под сутиена й, извива зърното й, забравил за всичко друго. Дясното й око бе насинено и оттекло. Плачеше и се гърчеше под него, дори се опитваше да го ухапе. Истински боец. Явно доста се бе съпротивлявала. Лицето на Чийкс кървеше от няколко одрасквания.
Джак се изкуши да пусне един куршум в основата на гръбнака на Чийкс, така че не само да не може никога да ходи, ами и да не може никога да се изправи. Но ножът му пречеше, пък и куршумът можеше да премине през него и да попадне в жената. Така че той мушна четирийсет и пет калибровия в джоба си, сграбчи дясното ухото на Чийкс и го дръпна нагоре.
Чийкс се отдели от пода с вой. Джак го повдигна за ухото и просна горната половина на тялото му върху барплота. Едва можеше да говори. Наистина искаше да причини болка на кучия син.
— Палав, много палав! — успя да каже. — Не си ли посещавал католическо училище? Монахините не ти ли казваха, че ще те сполетят лоши неща, ако се отнасяш така с момичетата?
Простря дясната ръка на Чийкс върху бара, с дланта надолу.
— Например да ти израсат брадавици?
Той издърпа чука от колана си и го вдигна над главата си.
— Или още по-лошо?
Изля всичко, което му се бе насъбрало в този удар. Костите изхрущяха като солети. Чийкс изпищя и се плъзна надолу по барплота. Затъркаля се по пода, като стенеше и плачеше, притискайки наранената си ръка като майка — своето новородено.
— Никога не закачай клиент, който си плаща — каза Джак. — Джордж не може да си плаща протекциите без тях.
Той грабна пушката на Рийс и ги издърпа с Райли измежду клиентите. И двамата бяха раздърпани и окървавени. Изтласка ги към входната врата.
— Нали ви казах да не копаете в моята нива, клоуни такива! Колко пъти ще трябва да го повтаряме тоя номер?
Райли се врътна към него, в очите му се четеше гняв. Вероятно щеше да е хвърли към гърлото на Джак, ако я нямаше пушката.