Обискът не откри нищо, дори и портфейл. Синьото яке нямаше нищо по джобовете, с изключение на парите от касовия апарат. По-късно щеше да ги прибере. Сега, все пак, бе време да се позабавляват.
— Добре. Обърни се. Да видим как изглеждаш.
Когато пичът се обърна, Мат се пресегна и дръпна тиквената скиорска маска. Видя един средностатистически тип, с около десет години по-възрастен от него и хората му — в средата на трийсетте, може би — с тъмнокестенява коса. Нищо особено. Мат нахлупи маската на главата на пича, където тя застана под смешен ъгъл.
— Как ти е името, задник?
— Джак.
— Джак кой?
— О’Лантърн.4
— Това е стара ирландска…
Внезапно Чийкс увисна на рамото на Мат, размахвайки нож, като на онези от специалните части, който иначе стоеше в колата.
— Той е мой! — изкряска той. — Нека му направя лицето на постоянен тиквен фенер.
— Успокoй топката, човече.
— Виж какво ми направи! Виж ми шибаната ръка! А това! — Той посочи с ножа кървавият X на челото си. — Виж какво направи с лицето ми! Той е мой, човече!
— Ти ще си пръв, окей? Но не тук, човече. Ще повозим малко господин Джак, а после всички ще направим по едно кръгче с него — Той подаде пушката на Чийкс. — Дръж! Размяна.
Мат взе тежкото, с нарези, острие и насочи върха към един от долните клепачи на пича. Искаше да го види как се гърчи.
— Някакъв си нож, а? Точно като онзи на Рамбо. Реже дори кости!
Пичът потрепери. Вече не се държеше като мъжкар. Само дето не беше почнал да хленчи.
— Ка… какво ще правите?
— Още не съм решил, господин Джак. Но със сигурност с Чийкс можем да измислим хиляда начина да те накараме да поискаш никога да не си се раждал.
Пичът се свлече леко по стената, притискайки гръб, като че се опитваше да потъне в нея. Дясната му ръка пропълзя и закри устата му.
— Няма да ме и-измъчвате, нали?
Зад него Чийкс се изсмя. Мат не можа да скрие усмивката си. Да, така беше по-добре. Наистина щеше да падне веселба.
— Кой? Ние? Да измъчваме? Не! Само малко ще поспортуваме. „Съзидателна игра“ — така му викаха моите учители. Имам страхотно въображение. Мога да измисля всякакви…
Мат видя как пичът извива неестествено ръката си. Чу се едно „сникт!“ и изведнъж онзи мъничък пистолет се оказа в ръката му и онова голямо дуло на тумбестия пистолет зяпна в лявото му око от около инч разстояние. И онзи вече не хленчеше.
— Представи си, Мат! — каза той през зъби. — Обискът ти беше некачествен.
Мат чу хората си да се събират зад него, чу някой да дърпа затвора на автоматичен.
— Нямаш изход — каза му той.
— Нито пък ти — отвърна пичът. — Искаш да си играеш на Рамбо? Хубаво. Имаш на разположение един малко по-голям риболовен нож? Аз пък имам този „Земерлинк LM-4“, най-малкия четирийсет и пет калибров в света. В него има четири триста гранови5 куршума дум-дум. Нали знаеш за куршумите дум-дум, Мат? Представи се един такъв да мине през черепа ти. Прави малка дупка, но после се разпада на хиляди парченца, които се пръсват ветрилообразно, докато минават през мозъка ти. Когато напуснат главата ти, ще отнесат голяма част от мозъка — което не е много в твоя случай — и задната част на черепа ти, опръсквайки цялата уличка зад теб.
Без да се обръща, Мат можеше да усети как хората му се отдръпват от мястото точно зад него.
Той пусна ножа.
— Добре. Да приемем, че е едно на нула за теб.
Пичът го сграбчи за ризата и го повлече навътре в уличката, към един празен вход. После го блъсна обратно и се мушна вътре.
На Мат не му се наложи да обяснява на останалите какво да правят. Те заредиха и започнаха да обстрелват входа. Джери, един от новодошлите, застана точно отпред и изпразни трийсет и шестте куршума от пълнителя на своя Тек-9 в един дълъг, дивашки, нервен залп. Когато спря и се захили на Мат, отвътре се разнесе единичен изстрел. Джери политна назад, като че ли някой бе разтресъл кабел. Бойният му пистолет политна, когато се завъртя и се приземи по лице. Там, където преди се намираше средата на гърба му, зееше голяма червена мокра дупка.
— Мамка му! — каза Мат. Обърна се към Чийкс. — Заобиколи от другата страна и се постарай да не се измъкне.
Рийс го сръчка с лакът, правейки катерещи се жестове, като сочеше нагоре към ръждивото пожарно стълбище. Мат кимна и го изтласка нагоре. То заскърца и застена, когато Рийс, с рязаната карабина под мишница, се отправи към втория етаж като привидение с бялото кожено яке с ресни. Мат се надяваше той да се промъкне наистина близо до копелето, преди да стреля — достатъчно близо, та да направи главата му на хамбургер с първия изстрел.
4
Тук авторът прави каламбур с наименованието на тиквения фенер, което на английски е същото (jack-o-lantern)