Всички изчакваха. Дори Рейф и Тони бяха дошли достатъчно наблизо, за да извадят оръжието си и да се прицелят. Въпреки това Тони бе доста зле. Носът му беше смазан навътре и издаваше неестествени шумове при дишане. Лицето му изглеждаше ужасно, човече.
Те изчакаха още малко. Досега Рийс трябваше вече да го е открил.
И тогава отвътре избумтя изстрел.
— Всичко наред ли е, Рийс! — извика Рейф.
Мат се заслуша в тишината вътре.
— Рийс! Хвана ли го?
Внезапно някой излетя през вратата, с тъмно синьо яке и тиквена скиорска маска, препъвайки се като ранен.
— Мамка му, това е той!
Мат откри огън и всички останали го последваха. Така надупчиха копелето, че цял шибан медицински център не би могъл да го сглоби, дори ако имаше и най-малкия шанс да оцелее. Продължиха да стрелят, след като падна на чакълената настилка и започна да се извива и гърчи, и да се разтърсва от куршумите. Най-накрая застина неподвижно.
Чийкс дотърча от другата страна на сградата.
— Спип’хте ли го? — попита той. — Спип’хте ли го?
— Спипахме го, Чийкс! — каза Рейф. — Добре го спипахме!
Мат насочи собствения му четирийсет и пети калибър към него, докато наближаваше тялото му. Нямаше начин да е жив, но какъв е смисълът да поема излишни рискове. Тогава забеляза, че ръцете на пича са завързани зад гърба му. Мат внезапно доби гадното усещане, че това вече се е случвало. Издърпа скиорската маска, знаейки, че ще види лицето на Рийс.
Прав беше. В устата му бе затъкнат чорап.
Зад гърба на Мат, Чийкс зави от ярост.
Ейб прокара пръсти по ресните на раменете на бялото кожено яке.
— И така, Джак. Кой е новият ти шивач? Сега, когато Либераче го няма, може би си мислиш да запълниш моделиерската му ниша? Или се опитваш да изглеждаш като Елвис?
Джак не можа да подтисне усмивката си.
— Което си избереш. Но тъй като не мога да свиря на пиано, май ще бъде Елвис. Можеш да ме светнеш, тъй като явно си усвоил перфектно бъртвежите на Джеки Мейсън. Ти ли му пишеш репликите?
— Какво да ти кажа? — каза Ейб с отработено свиване на раменете. — Идва при мен и му давам материал.
Джак съблече якето. Знаеше, че Ейб ще го бъзика за него, но вечерта бе твърде студена само за пуловер. Все пак се зарадва, че Ейб е все още в магазина. Той имаше почти същото работно време като Джак.
Джак нави десния ръкав на пуловера си и постави малкия „Звмерлинг“ обратно в еластичния кобур, привързан към предмишницата му. Не бе най-удобното снаряжение, но след тази нощ го бе класирал сред най-добрите капиталовложения, които някога е правил.
— Наложи ти се да използваш това чудо, така ли?
— Да бе. Не беше от най-добрите ми нощи.
— Ъъъъ? Няма ли да ми разкажеш как подобно красиво и стилно кожено сако се вписва в картинката?
— Разбира се. Ще ти кажа долу. Трябват ми малко муниции.
— Ааа! Значи това е посещение с цел покупка, а не се отбиваш просто от любезност. Добре! Тази седмица имам специален „Клейморс“.
Ейб пристъпи към входната врата на „Спортен магазин Ишър“, заключи и се увери, че табелката „СЪЖАЛЯВАМ, ЗАТВОРЕНО“ е насочена към улицата. Джак изчака да отключи тежката стоманена врата, която водеше към мазето. Долу, светлината на лампите по тавана блестеше върху рафтовете и купчините пистолети, пушки, автомати, базукита, гранати, ножове, мини и други разнообразни средства за унищожение.
— Какво да бъде?
— Изгубих си четирийсет и пет калибровия, така че ще ми е необходим заместител.
— С тузарски кожени якета, а си губи пистолетите. Смяна на средата, може би? Какво ще кажеш за един деветмилиметров „Парабел“? Мога да ти дам нещо добро, като „Токарев М213“ или един „ТТ9“, или „Берета 92F“. Какво ще кажеш за един „Глок 17“ или един „Лама Командър“?
— Ъ!
— „Ъ“. Никога не правиш промени.
— Аз съм лоялен.
— Можеш да си лоялен спрямо личност. Към държава може и да бъдеш лоялен. Но лоялен към някакъв калибър? Пфу!
— Просто ми дай един „Колт“ като последния.
— Марк IV свършиха. Какво ще кажеш за един „Комбат Стелиън“. Ще ти струва петдесет-петдесет.
— Дадено. И май трябва да премеря една от онези бронирани жилетки — каза Джак, поглеждайки към един рафт с такива в далечния край на мазето.
— Аз откога ти разправям. Какво те накара да си промениш мнението?
— Снощи някой се опита да ме убие.
— И какво? Това нещо ново ли е?
— Имам предвид със снайпер. Направо през прозореца на хотелската стая. Никой освен мен не знаеше, че съм отседнал там. Дори не използвах „Джак“ в името, на което е резервацията.