Когато се сети, че я подиграват тъй безцеремонно и явно, госпожата почена да досадова не на себе си, а на мъжа си, на когото поведението я накара да се унижава пред всякого. Тя отмахна всяко чувство за примирение с него и от нея минута вече не мислеше за друго, освен как да го докопа негде, да му ожули косите, както се жулят перата на едно пиле, да си го накаже по волята, да си го поучи за лекомислието му, но тъй, щото клетий син да я помни, догдето бъде жив.
При всичко това заканванията й оставаха на дума и нищо повече, защото мъжът като че потъна и се изгуби от повърхнината на земята. Известно е, че у слабохарактерните хора гневът бива силен, но не и продължителен. По тая причина тя се отчая във възможността да си съхрани настроението, докак се върне мъж й. И наистина тя много би го очаквала и много усилия би употребила за да си захранва постоянно настоящия гняв, ако не се представеше случай да направи такова откритие, от което тя падна в силен възторг. Случаят беше следущий.
На петия ден г. Н. Н., който преди няколко дни бе толкова добър да помогне и услужи тъй великодушно на това семейство, като му отстъпи собствената си стая за умерената плата от десет фиорина за денонощието, и на тоя път, като че провидението го беше подканило и пратило за утешението на госпожата, яви й се с услугите си.
Той се бе научил от хората, а най-вероятно и сам си знаеше подробностите на историята за изчезнованието на господина, повсеместното му дирене от жена му, както и за наградата, която тя обещаваше ономува, който открие убежището му и й го посочи, може би, казват, и блазнението за сполуката на тая тлъста награда насърчи стъпките му къде известния му номер в Францен-Хоф и той похлопа на вратата.
— Антре — обади се госпожата отвътре.
Н. Н. влезе и се поклони вежливо. Госпожата скочи от фотьойла, на който седеше облегната:
— Ах, господине!
— Мадам, широко сърце, мадам! — мекогласно изговори Н. Н.
— Ах, господине, много съм нещастна! Моят мъж днес петий ден…
— Как, защо? Нима той, мадам, е бил такъв, да презре такава добродетелна съпруга като вас… О, това е ужасно, безчовечно! Не би дръзнал да повярвам…
— Ах, истина е, истина, господине, изпи ми кръвта, изяде ми живота тоя човек! Знаете ли какво ми стори той?… Десет години наред търпя неговите…
— Нещастие! — отговори добродетелний човек с едно майсторски престорено съжаление. — Но, мадам, кураж, всичко ще се поправи, мъж ви, може би, скоро ще се завърне и да се примири с вас. Аз ви предричам дори, че това ще бъде, защото го знам…
— Ах, вий го знаете, где е, вий го видяхте?…
— Да — отговори Н. Н. лаконически.
— О, за Бога, моля ви се, кажете ми! — възторжено извика госпожата.
— Мадам, аз току-що го видях…
— Где, где, где е? Казвайте по-скоро, че умирам от нетърпение!
— Мадам, първо успокойте се.
— Ах, благодетелю мой, с що да ви наградя?
— Мадам, наградата нека си бъде моя, а сега не губете време и се явете в дворския салон, мъж ви е там, на горния кат, между играющите в карти.
— Хвърча, отивам! Ах, мосю мъжо, наконец докопах те!
— Мадам, имам чест — с почитание покланяющец излезе Н. Н.
— Довиждане, добрий господине! — извика тя след изчезвающия. — Всичка съм на ваше разположение, няма да ви забравя доброто!
След тия думи дамата сграбчи наметулката си, метна я на плещите си, тури си капелината, нахлу си ръкавиците и изхвръкна от стаята.
XI
Посетившите Мехадия навярно помнят онова великолепно здание, което се намира в дъното на една градина, и великолепната стая, праведно заслужавающа названието си Cour-Salon. И за какво не служи тоя салон за временното разнообразно и разнохарактерно людство от Херкулес-Бад! Понастоящем тук хората намират най-причудливо удовлетворение на капризните си пощевки.
Тук болните намират всякоминутно и разнообразно развлечение, здравите — болест, ленивите — приятен отдих на хладина, богатите — често болест, удовлетворение на апетита си и облекчение на кесийките си, а шарлатаните — и здравие, и развлечение, и попълвание на празните си кесии.
Тука се развързват почетите и недовършени романци на огнените души и сърца; тук романтическите герои намират случай да се изкажат в някое ъгълче на възлюбените си дулцинеи, тук старите богати ловеласи изсипват хранилищата си за едно минутно увлечение сред продажните и разчетливи коконици. С една дума, тук е рандевуто както на стомасите, тъй също и на сърцата.
Беда на оня болник, който си оставя вечер хубавото, пухкаво и здраво легло и отива да измайва до късно скъпото си време в тоя салон; едно, че той може да си повреди здравието, още повече и да се завърне дома в още по-зло състояние, друго, може би, да му се случи, щото на другия ден да няма с що да купи подкваса на жерката си и да бъде принуден да трае гладен на сила, и подобно на схимниците-затворници да си спасява душата от набраните през живота си грехове. Нека си го кажем, неведнъж се е случвало това и неведнъж ще се случи занапред; нека помнят това бъдещите поклонници на херкулесовските и на всякои други бани по чужбина.