— Мадам, що правите? — викнаха мнозина. — Вий сте луда! Келнер, келнер!
— Разбой, дръжте, разбой! — викаше други. — Келнер!
Келнерът се яви немедлено.
— Тая госпожа произведе безчиние и ограби стола, да се заведе в полицията! — извикаха картофорите.
Но дамата, преди келнерът да тури ръка на нея, завъртя се и изхвръкна след убегающия си мъж.
— Мадам, мадам! — отчаяно викаха картофорите подире й. Мадамата нито се обърна, а си замина гонейки слабохарактерния си мъж.
XII
Мъжът на госпожата изново се изгуби. Мина се още една цяла неделя след това произшествие. Отчаяната госпожа тичаше като луда по местностите на Мехадия и разпитваше когото срещне не е ли видял мъжа й; но никой не показа дори съмнение да го е съгледал негде.
На осмий ден през вечерта яви се един непознат селянин, влах, спира се у прага, подава на едното от децата едно писъмце, вложено в един като че отпечатван и пак запечатван плик, и веднага се скрива, без да дочека отговор. Това писъмце бе препоръчано до госпожа кокона Уца Лингушоя в Мехадия, Францен-Хоф №….
Като видя писмото, госпожата го грабна от ръката на детето, прочете му надписа и го разпечати. Съдържанието му беше следующето:
Неблагодарна, безумна и развалена жено! Пиша ти първий и последний път. Животът ми омръзна, причината си ти. Искаш да умра и ще умра, макар да знам, че душата ми ще иде право в пъкъла. Не ме търси напразно, защото не ще ме намериш и не ще ме видиш до второто пришествие, когато ще предстанем да се съдим; но и тогава надали ще посмееш да се явиш пред очите на съда.
Аз бях излъган твърде горчиво в живота си и затуй искам да си дам променение на битието. Прощавам те за вечните досаждания, които съм претеглил от тебе. Целувам децата: дано тий не заприличат на тебе и бъдат по-щастливи от баща си. А впрочем Бог да ви е на помощ. Ох, тежко се умира!
3 юлия 1870
Твой мъж
Лингушой
P. S. Парите ми са в раклата, ключът е у мене; там са и книгите от имота ми, сир. документите. Прави каквото щеш и бъди щастлива, като не си знаела как да ме очестиш и да ми порадваш живота.
П. П. П. В стаята на картофорите аз ни една пара не съм проигравал; затова върни парите на хората, за да не ми кълнат паметта напразно.
— А, ти си ми бил жив и ме грозиш със самоубийство, мерзавец! — извика дамата и се търколи на пола. Децата й писнаха от страх.
XIII
Когато госпожата дойде в себе си, наоколо й стояха трима доктори и услужливий Н. Н., който сновеше из стаята и ту помагаше на докторите за свестяванието на госпожата, ту утешаваше ридающите деца.
Добродетелният джентелмен и на тоя път принесе немаловажните си услуги на нещастното семейство. Нарочито ли или случайно попадна той в стаята в най-критическата минута, това остана тайна между него и госпожата. Благодарение на тъпостта на жената, на нейното лекомислие и недосетливост той си игра ролята превъзходно и се благодари с окончателното й ожулвание в края на преседяването й в Мехадия.
В Херкулес-Бад тоя човек се издаваше за благороден. Келнерите от ресторантите го наричаха хер барон, екселенц. Той говореше по немски като ист немец, маджарски като маджарин, говореше порядочно по французски и разбираше добре влашкий език, но се криеше; физиономията му обаче много приличаше на маджарски евреин. Денем из Мехадия той се срещаше рядко, повечето го виждаха надвечер и ноще в салона между картофорите. С една дума, по всичка вероятност той беше един от запалените картофори, а като такъв той знаеше добре какво става в кръга, в който се навърташе. Той откри мъжа на госпожата и доведе последната в игралната стая; той със собствените си очи видя скандала, който тя направи преди няколко дни в Cour-Salon, и изчезнуванието на мъжа й. Вероятно той същий насочи и поменатия селянин с писмото на мъжа до жена му; може би той и предварително знаеше съдържанието му, защото, както биде споменато, писмото се видеше да е било разпечатвано и пак запечатвано.
Когато тоя господин влезе при госпожата и я видя примряла, първата му работа бе да прибере писмото от пола и да го спусти в джеба си, разумява се, не без предосторожно озъртание — не го ли видяха децата. Подир това той излезе бързо и приведе речените доктори, които бяха в два разкрача от стаята на госпожата в същия хотел, тъй помощ бе дадена овреме.
Благодарността на госпожата бе неизразима, тя го нарече дори спасител неин и на децата й. На другия ден, като се разплащаше с докторите, тя му връчи един скъп медальон за часовник от стойност не по-малка от петнадесет наполеондора. Н. Н. остана твърде задоволен. В знак благодарности и усердия той измъкна писмото от джеба си и й го подаде вежливо.