Колата караше един млад и силен влах. Той шибаше конете и, не знам защо, все се къндулкаше ту на дясно, ту на ляво, също като човек, който си допуснал да си направи кефа повечко, отколкото може да допусти умереността и здравий разсъдък, или по-добре да речем в ущерб на хорската присъда. Или как той биеше конете безжалостно, подсвирваше им, нунукаше им, нещо бърбореше и викаше сърдито през зъби, от което животните повечето препускаха, отколкото крачаха обикновено.
Страшний трясък от колата подплаши всичка Мехадия. Мързеливите и прездрави кокони, които до тоя час още се излежаваха на меките си постилки в номерата и си въображаваха на свобода пикантната си хубост в тоя или оня костюм, веднага скочиха от одровете и всяка от тях се завтече към прозореца, повдигна завесите, увисна в най-небрежното си утринно дезабиле-деколте в разтворения прозорец и впи жедните си погледи в колата. В една минута десетки прозорци бяха разтворени и още толкова любопитни женски личности се показаха в тях.
Тихий в него време Херкулес-Бад като че се съживи. Не се чуваше друго, освен питания съсед на съседа: Що е? Кой? Що става? Но както тяхното, така и недоумението на други много любопитни не трая много време, защото наскоро колата се спряха пред управлението на местните бани и всички можаха да видят сами и да се убедят в съществената причина на тоя шум.
В колата седеше една госпожа с капелина на главата си и с ръкавици на ръцете си, при това в най-разлютено състояние, защото с едната си ръка тя забраняше две гуреливи дечица, шест до осем годишни, а с другата махаше на халос над главата на компаньона си, вероятно нейния мъж и баща на децата. От своя страна тоя любезен компаньон женоподобно се отбраняваше, като си закриваше лицето с двете ръце от чевръстите и мълниеподобни женини си нападения, тъй щото и самий колар, в избежание на едно нечаяно и неумишлено посещение на чуждите плесници по тила му и като не му се щеше гърбът му или главата му да изпита едно неприятно съприкосновение с тях, отклоняваше се на дясно, на ляво, седейки на козлите.
При вида на едно подобно жалостно приключение почти всичките чаяни и нечаяни гледачи стекоха се на площада да гледат. Дамите от прозорците мятаха върху публиката торжествените си погледи, някои и други полусънни стопани, привлечени също от любопитството, явиха се у същите прозорци и с негодувание гледаха на трагикомическата картина; сегиз-тогиз тий изричаха по една такава красна думица, от която и последний грубиян би се засрамил и отвърнал.
— Де, де, мъжо, що ти стана? — чуваше се от единия прозорец.
— Полудя ли ти? — викаше друг глас от други прозорец.
— Посвени се, мъжо, засрами се! Говори ли се тъй просташки? — извика един дрезгав женски глас на отсрещний горний кат.
— Тъй му трябва, ваджията, като е мужик! — изговори една кокона у съседния прозорец, но тъй силно, щото гласа й да се чуе добре на площада.
— Жено! — чу се силен, решителен и строг глас. — Млъкни, жено!
— Е, не ща, не ща да мълча, защо да мълча? Ще говоря, на, напук! — отговори не по-малко решителний и опъчен женски гласец.
След това последва една силна мъжка псувня и поченатий по тоя начин неприятен разговор веднага се прекъсна.
В часа, когато честолюбието на много кокони почеваше да се раздразня и общото негодувание растеше, когато подобни мили разговори привлякоха незаслуженото внимание на публиката и мнозина се обърнаха към прозорците, а последните, по някое съображение ли на живущите зад тях или в избежание на някой уроки върху коконите от страната на дързостните любопитствующи, поченаха един след друг да се затварят. Сцената в колата следваше обаче еднакво, ако не и с по-голяма сила.
Мнозина господа се бяха натрупали около колата и с голямо любопитство приемаха примерно поучителния урок от майсторите на сцената. Други господа по-отдалечени от пъпрището, които същото любопитство привличаше, тичаха като пощръклели, за да не окъснеят и да видят с очите си това, което ставаше, и ту разпитваха подробностите на началото, ту се смееха, ту подсвирваха на всеки начин.