— А кога си ме познавала, та да ме познаеш и сега?
— Мъжо, полудя ли ти днес?
— За тебе аз никога не съм бил разумен.
— Мъжо, много ми досаждаш днес, много ме лютиш!
— Днес, едва днес, на конец! А че ме лютиш и оскорбляваш всеки ден, това не се чете!
— Мъжо, млъкни, върви при децата, ти казвам!…
— Те са твои изродия, ти ги роди!
— Мъжо, помни си обещанията, ще ти искам сметка.
— Не съм длъжен да ти давам сметки! Помни, че аз съм ти мъж.
— Подлец!
— Мръсна неверница!
Като светкавица се спуснаха мъжът и жената един върху други и преди да охнат пет-шесттях любопитни свидетели на тоя разговор, мъжът остана с одраскана страна, а жена му с одрани уши. Катастрофата стана тъй мигновено, щото никой не можа да види как произлезе тя, па и самите бойци, ако би ги попитал някой как се случи, та се обезобразиха тъй внезапно, не вярвам да можеха да разкажат делото последователно, правдиво и точно.
Представете си жената с кървави ръце, бледна, вдървена от гняв, а мъжът с опънати ръце и стиснати пестници, торжествено гладиаторски, насочени към жертвата на героическата си победа.
— Наконец, безумно, наконец, жено, търпението ми се пръсна, време е за пръв и последен път да си измия вечния срам. Дръж!
И мъжът запрати с една необикновена сила двете обеци, откъснати от собствените уши на жена си.
— Дръж си, жено, украшенията, да ги не загубиш, те ще ти потрябват да се кичиш в Мехадия!
И наистина тия украшения се удариха о земята и се запиляха у нозете на коконата. Всички наоколо скочиха от местата си. Дамите си закриха лицата да не гледат, а мъжете се отвърнаха от ужасното зрелище с презрение.
— Варвари, варвари! — извика някой от тях.
Поток от аленочервена кръв течеше от двете уши на нещастната жена. Като съгледа на земята любимите си обеци и се почувства тъй обезобразена, лицето й пребледня, побеля от ярост. Тя подивя.
— Ах, тиране! — изкрещя тя и се хвърли връх мъжа си като карающа фурия. Но благоразумний мъж за благовременно си бе взел дърмите и стана невидим от сцената. Наместо него ослепената от яростта си жена улови с двете си ръце ушите на един хрисим офицерин, на когото любопитството без малко щеше да му коства неимоверно скъпо, ако не се случеше наблизо един от предишните катани, който се завтече на помощ, стовари на гърба на нещастната един войнишки удар и по тоя начин накара я да му отслаби ушите. От тоя удар гърбът на госпожата дойде в силно сътресение, тя беше уничтожена изведнъж и от страх едва свари да си прибере обеците и да побегне.
— Ах, проклето! — извика офицеринът.
— Ох, смаза ме тоя катан — изпъшка дамата почти в същото време и търти на бяг.
Повдигна се силен смях. Из локантата наизскочиха много любопитни.
Мехадия изново гръмна.
Цял ден след това, до самия вечер между публиката не се приказваше друго, освен за недавно пришлите господин и госпожа.
Тук едни разказваха подробности на дневните приключения, разумява се, с разни преправки, притурки и стилистически украшения, там обсъждаха философически причините на слученото, по-нататък разсъждаваха за социални въпроси, вследствие от дневните впечатления и т.н. Мнозина поддържаха идеята, че за всичкото зло през деня е послужила лошата отхрана на обществото, в което са живели и образовали тия творения; други налягаха на темперамента на хората и на всяка единица особно. В някои кръговци въпросът се решаваше много по-кратко и определено — с думите „обществен разряд“. В други пък утвърждаваха, че всичките сцени през деня не свидетелстваха за друго, освен за стремлението на женския пол да се еманципира от тиранията на мъжете.
При това някои събеседници поддържаха авторитета на жената наравно с авторитета на мъжа; други пък изказваха противното, основавайки се на св. Писание и на неговите думи: „жената да се повинува на мъжа си“.
Как да е, обаче него ден препирните се свършиха с общото признавание безхарактерността на хората вследствие на обществената деморализация. Като довършвание пък на общественото мнение, сир. като качул на всичко, всяк се изрази с думите: безобразие, варварщина. Тия последни думи още по-накъсо характеризуваха влашките нрави по онова време.
Самите влашки семейства, а те бяха най-многочислени в Мехадия, осъдиха поведението на мъжа и на жена му и съжаляваха, че дневний скандал се бе случил именно във времето на тяхното пребивание в Мехадия. Едни от тях благоразумно осъждаха мъжа като слабохарактерен човек, който още от началото не знаел да стегне юздите на жена си; други още по-благоразумни от тях набедяваха жената, като я наричаха изродие полуумно, развалено, отвратително, следователно обществена язва, болест, неизлечима дору в течение на едно и на две човешки поколения. Най-многото честни бащи и майки чудеха се какви хора ще станат децата на тия безумни родители-маскари.