Имаше обаче мъже и жени, които не утърпяха да се не схапят по тоя повод, сир. по повод на дневните тълкувания, дори и в присъствието на хората, на слугите си; а какво е произлязло през деня и вечерта в квартирите им, това остава покрито мраком неизвестности. Известно е само, че на другия ден, според разгласеното шушукане на господарските слуги, из Мехадия се приказваше, че еди-кой си господин, домну, кокону, турил жена си в респект, че други изял една не твърде милостива плесница от коконата си, трети зле се скарал с жена си, четвъртий изхарчил само в предидущия ден, сир. от времето на скандала до вечерта, двеста и нам колко си австрийски жълтици за украшения на жена си, само и само да й смекчи опачността и да й смири камилския инатец; петий оставил семейството си без вечеря и малко ли други подобни приказки се носеха на втория и на третия ден из Херкулес-Бад.
Най-лекомислений от всичките тия разкази бе оня, в който се предаваше с указание дори на личностите, че еди-кой си господин, като се скарал до смърт с опъчаната си жена, дозволил си да я изгони из стаята, а сам смирено се затворил в нея с някоя си хубавица, а добродетелката му жена, споразумяна по-отрано с някого си тънък развратник — богаташ от съседния номер, без да се свени от слугите на хотела, отишла при него в стаята му, тъй както я изгонил мъж й, полуоблечена, и намерила това, което търсила, сир. приют, покровителство и отмъщение на мъжа си. Разумява се, тоя скандал развълнува всичкия Херкулес-Бад. Благовъзпитаните влашки семейства се червяха на всяка стъпка; това ги стори да бягат из Мехадия; тъй и стана: скоро след това половината от власите не се чуха, не се видяха; повечето от тях избягаха ноще, за да не ги види никой. Толкова голям беше скандалът и тъй силно подейства той на влашкото общество в Мехадия.
VII
Мъжът липса и не се завърна вече.
Госпожата, след като я надари катанът с коравия си юмрук, веднага се намери при колата. Там кочияшинът я очакваше от минута на минута. Първата й работа бе да види децата си; последните спяха, кое как завърнало. Тя ги разбуди, сне ги, улови ги за ръцете и управи кочияшина към мястото, гдето трябваше да се стоварят вещите, а още след малко тя изчезна във вътрешността на зданието — Францен-Хоф.
Кочияшинът и колата му се махнаха от площада. След три четвърти час, когато локантите бяха почти опустели, човек можеше да види у общата гостилница, в тъй наречения „Дворски салон“, между тук-там останалите и окъснели посетители и една дама, изписана, размазана, нацапана, прекитена, размирисана, седяща до един стол с двете си дечица, тъй също напудрени и претруфени до безобразие, обядвающа с тях, но вече с изкусно превързани уши. Тя току се оглеждаше в отсрещното грамадно огледало, оправяше си бонето на главата, дрехите, кършеше се дотолкова, щото най-сетне сполучи да извика вниманието и явните насмешки на съседките си, две-три немкини и сръбкини, повидимому, които почнаха да си шепнат, да си подмигват една на друга, сочейки с очи на речената дама.
Но дамата, ако и да усещаше лукавите им погледи, преструваше се, че нищо не види, не чува и не знае. Па и да й се щеше да им направи някоя забележка и да си отвърне с един ист презрителен поглед, паче чаяния, но тоя път тя се въздържа, защото умът й беше съвсем другаде насочен; тя мислеше за мъжа си и преди малко нанесената й от него обида. Ушите й причиняваха люта болка, но от срам ли, от етикет ли, тя заглушаваше вътрешните си усещания и се преструваше, като че да не беше й нищо. При всичко това, ако и да си казваше в ума, че мъж й е подлец, виновен, та затуй не смее да й се яви пред очите, нещо я жежеше по коравото сърце, а дебелата съвест й предсказваше нещо недобро. Тя се надяваше, че слабохарактерний й мъж не ще утрае дълго време, но ще се яви такъв же покорен на волята й, както преди, като дома. Но часовете минуваха, а той не се явяваше да я потърси, тъй щото напокон след обед тя трябваше да се прибере с дечицата си.
Минаха се три, четири и пет часа, а мъжът й го нямаше да се завърне и да си види децата.
Тъй се измина и остатъкът от деня, а злобний й мъж още не се явяваше. Цяла нощ го пречаква тя, но и през нощта, до самото разсъмнувание го нема. Това беше лош белег за страшни прокобявания.
VIII
Последната сцена през деня нема такива зли последствия за нарушаванието на местното благочиние. Мнозина очакваха по-нататъшното разпореждане на местната полиция за наказанието на невежливата и безобразна мадама; мнозина казваха, че полицията трябва и ще я изгони обратно в Оршова, за да си иде, откъдето е дошла; но нищо такова не се случи. Мнозина дори заявиха на полицията своето крайно неудоволствие против госпожата и поискаха удалението й, като такава, която срамеше обществото с неблаговъзпитаното си поведение; но последната решително се отказа да изпълни искането им, на основание, че всекиму е позволено да дохожда и да пребивава в Мехадия за полза на здравието си; че в Херкулес-Бад са идвали и много по-разстроени в здравието си, дори безумни, които са се връщали с белези за скорошното им съвършено поправление; че, следователно, полицията не може да употреби желани мерки, преди да се убеди в безполезността на човеколюбивия приют и всеудобните средства за изцелението на тая болна жена, страждуща от пълно разстройство на нервите си. След тоя отговор всички замлъкнаха. Колкото до офицерина и катана, нито единий, нито другийт не направиха никакво заявление; тий дори не се спуснаха след убегающата госпожа, но напротив, благоразумна се оттеглиха настрана и се смяха великодушно, от всичко сърце над речената мадама и за неволно разиграний комически фарс.