Самата колежка се оказа изнурена женица на около трийсет и пет. Отвори им, излезе на малката веранда и веднага, затвори вратата зад гърба си, за да не се чува олелията на поне десетина деца, които крещяха, тичаха и се гонеха вътре. Жената веднага позна Ан Яни и дори надникна зад гърба й, сякаш очакваше да види снимачен екип.
— Какво обичате? — попита тя.
— Бих желала да поговорим за Олийн Арчър — отвърна Хелън Родин.
Жената не каза нищо. Изглеждаше объркана, сякаш съзнаваше колко нелепо е да се разговаря с журналисти за жертвите на такава трагедия. От друга страна, може би беше поласкана, че знаменитост като Ан Яни й е дошла на крака, и това си каза думата.
— Е, добре — каза тя. — Какво точно искате да знаете? Олийн беше прекрасен човек и всички в службата скърбим за нея.
Естеството на произволността, каза си Ричър. Жертвите на произволни убийства обикновено биват описвани впоследствие като прекрасни хора. Никой не би казал за някой случайно застрелян на улицата: Това беше един мръсен парцал, истински се радвам, че го пречукаха. Такива неща не се случват в живота.
— Интересува ни по-скоро съпругът й — каза Хелън.
— Не го познавам лично — каза жената.
— Олийн не ви ли е говорила за него?
— Случвало се е. Понякога, не често. Казва се Тед, доколкото знам.
— С какво се занимава?
— Бизнесмен е. Не знам точно какъв му е бизнесът.
— Олийн споменавала ли е пред вас, че е изчезнал?
— Изчезнал ли?
— Преди два месеца Олийн подала сигнал в полицията, че е изчезнал.
— Сега си мисля, че изглеждаше много притеснена. Но си казах, че мъжът й има проблеми с бизнеса. Всъщност, доколкото съм чувала, проблемите му започнали преди година-две. Затова Олийн била принудена да тръгне отново на работа.
— Тя не е ли работила през цялото време?
— О, не. Струва ми се, че преди години е ходила на работа, после се е отказала. Докато в един момент се принудила пак да тръгне. Поради стечение на обстоятелствата. Като в приказката за Пепеляшка, само че обратното.
— От принцеса става Пепеляшка — подхвърли Ричър.
— Нещо такова — каза жената. — Имаше нужда от пари, затова тръгна на работа, но ми се струва, че се срамуваше.
— Бихте ли ми разказали по-подробно за нея? — помоли Ан Яни.
— Олийн беше много затворена — каза жената.
— Важно е.
— Струваше ми се разсеяна, някак потисната. Не приличаше на себе си. Около седмица преди да я убият излезе от работа и не се върна цял следобед. Това също не беше в неин стил.
— А имате ли представа какво е правила?
— Не, никаква.
— Всичко, което сте в състояние да си спомните за съпруга й, ще ни е от полза.
Жената поклати глава.
— Казва се Тед. Само това знам за него.
— Е, добре. Благодаря ви — каза Хелън, обърна се и тръгна към колата. Ричър и Ан Яни я последваха. Жената ги изпрати с поглед. Изглеждаше някак засрамена, сякаш току-що я бяха скъсали на изпит.
Ан Яни каза:
— Задраскваме приятелка номер едно. Но не се притеснявайте, обикновено първият в списъка не става за нищо. Винаги е така. Понякога първия направо го прескачам и карам нататък.
На Ричър му беше неудобно на задната седалка. Джобът на панталоните му се беше извъртял назад и някаква монета му се забиваше в хълбока. Той се изви настрани и я извади. Беше от двайсет и пет цента — новичка и лъскава. Той я повъртя замислено в ръцете си и я пъхна в другия си джоб.
— Съгласен съм — каза той. — Трябваше направо да я прескочим. Аз съм виновен. Разбира се, че една колежка от службата никога нищо не знае. Хората се боят да се доверяват на колеги. Особено ако от принцеси са станали пепеляшки.
— Съседката ще знае повече — каза Ан Яни.
— Да се надяваме — отвърна Хелън.
Попаднаха в задръстване — в момента много хора пътуваха от източните към западните предградия и колите едва пълзяха. Ричър отново поглеждаше ту часовника си, ту през прозореца. Времето летеше.
Роузмари Бар се размърда на стола си и напрегна китки да се освободи от стягащата я лента.
— Знам, че Чарли е извършил убийството — каза тя.
— Чарли? — повтори Зека.
— Така нареченият приятел на брат ми.
— Ченко — каза Зека. — Да, той беше. Тактически планът беше изцяло негов. И се справи много добре. Разбира се, дребният ръст помогна. Беше обул собствените си обувки, напъхани в тези на брат ти. И си беше навил ръкавите и крачолите на панталона.
— Само че и ние го знаем.
— Кои сте вие? — попита Зека. — И какво точно знаете?
— Хелън Родин знае всичко.
— Ти ще я освободиш като свой адвокат. Ще прекратиш договора. Оттам нататък тя няма да има право да повтори нищо от това, което е научила във връзка с делото в служебното си качество. Така ли е, Лински?