— Ще ида да повикам жена ми — каза той.
Върна се след по-малко от минута, придружен от симпатична жена, малко по-млада от него. Беше облечена с джинси и памучна блуза в същия убито жълт цвят като стените на коридора. С ниски, меки кожени обувки на бос крак. Косата й беше небрежно отметната на една страна от виртуозен и скъпо платен фризьор. Беше средна на ръст, слабичка и жилава по начин, издаващ строги диети и много часове аеробика.
— За какво става дума? — попита тя.
— За Тед Арчър — отвърна Хелън.
— За Тед ли? Доколкото чух от съпруга ми, интересували сте се от Олийн.
— Смятаме, че е възможно да има връзка. Между изчезването му и нейното убийство.
— От къде на къде ще има връзка? Това с Олийн беше съвсем случайно, гръм от ясно небе!
— Може и да не е било.
— Не ви разбирам.
— Подозираме, че Олийн може да е била убита целенасочено, като останалите четири жертви са били за камуфлаж.
— Това не е ли работа на полицията?
Хелън не отговори веднага.
— Засега от полицията явно изглеждат доволни от направените заключения.
Жената погледна крадешком съпруга си.
— В такъв случай не съм убедена, че е редно да обсъждаме този въпрос.
— Изобщо? — попита Ан Яни. — Или само с мен?
— Не съм убедена, че искам да ме показват по телевизията.
Ричър се усмихна. Някои хора се натискат да ги покажат по телевизията, други се дърпат. Зависи от квартала.
— Ние просто се опитваме да си изградим обща представа за случая — каза Ан Яни. — Само от вас зависи дали ще използваме имената ви, или не.
Жената седна на дивана, а съпругът й почти се долепи до нея. Ричър отново се усмихна вътрешно. Двамата несъзнателно бяха възприели позата на интервюирана двойка в студио. Лицата им бяха едно до друго — идеални за близък план. Яни веднага се възползва от това и приседна на креслото срещу тях, на самия ръб, нетърпеливо наведена напред, с лакти на коленете и предразполагащо изражение на лицето. Хелън се настани на другото кресло. Ричър се отдръпна и застана до прозореца. Леко надигна с показалец тежките пердета. Навън беше паднал мрак.
Времето летеше.
— Разкажете ни за Тед Арчър — каза Яни. — Моля ви се. — Нищо и никакви седем-осем думи, но тонът й казваше друго: Убедена съм, че вие сте двамата най-интересни събеседници, с които някога съм имала щастието да общувам, и освен това съм ваша приятелка. За момент Ричър си помисли, че Яни си е сбъркала професията — от нея би могло да излезе страхотен следовател.
— Тед имаше проблеми с бизнеса — каза жената.
— Затова ли е изчезнал?
Тя вдигна рамене.
— Така си беше помислила отначало и Олийн.
— Но?
— Но в един момент отхвърли това обяснение. И ми се струва, че беше права. Тед не беше такъв човек. Освен това проблемите му не бяха от такова естество. Истината е, че него го бяха прецакали, но той се бореше. А човек, който е свикнал да се бори, не се примирява току-така. Нали?
— По какъв начин го бяха прецакали?
Жената хвърли бърз поглед към съпруга си. Той се наведе напред. Мъжка приказка.
— Основният му клиент в един момент престанал да купува от него. Нещо, което по принцип се случва. Флуктуации на пазара. Тед му предложил да предоговорят условията. Да намали цената. Но оня се запънал: не щял и не щял. Тед предложил да свали още. Сподели с мен, че бил готов да му доставя едва ли не безплатно. Пак не.
— Какво е станало според вас? — попита Яни. Само не спирайте да говорите, сър.
— Корупция — отвърна мъжът. — Пари под масата. Беше очевидно. Един от конкурентите на Тед предлагал комисиони на клиентите му. За порядъчен търговец като него е просто невъзможно да надвие в такава ситуация.
— Кога започна това?
— Преди около две години. За тях се превърна в голям проблем. Приходите им намаляха. После спряха напълно. Тед продаде колата си. Олийн трябваше отново да тръгне на работа. Едва успя да се вреди в Държавната автомобилна инспекция. След половин месец я повишиха в началник на администрацията. — Той се усмихна тъничко, горд с успехите на хората от своята класа. — След още година сигурно щеше да стане директор.
— А какво правеше Тед по въпроса? Как се съпротивляваше?
— Опитваше се да разбере кой е нелоялният конкурент.
— И успя ли?
— Не знаем. Доста време разпитва и рови насам-натам, докато един ден изчезна.
— Олийн описала ли е всичко това в сигнала си до полицията?
Мъжът се облегна назад, а жена му се наведе напред. Беше неин ред да отговаря. Поклати глава.